Снежа е от онези незабележими жени, които се примиряват със съдбата си и понасят всички нейни удари, без да се съпротивляват. Споделяла ми е, че е такава от дете. Властната й майка взимала решенията вместо нея и малкото плахо момиче се превърнало в плаха млада жена, без воля и самочувствие, неспособна да се справя с живота си. Може би затова се примирила и когато пак майка й избрала бъдещия й съпруг. Николай бил от заможно семейство, със собствен бизнес, не си знаел парите и имал нужда от послушна жена, която да върти къщата, да не му се бърка в сметките и да не задава въпроси. Снежа била напълно подходяща и бъдещите зет и тъща си стиснали ръцете, сякаш тя била стока в сделката между тях. Дори не я попитали дали е съгласна, а само я уведомили кога и къде ще е сватбата. Както тя горчиво се пошегува, докато ми разказваше: „Ако не беше нужно да сложа подписа си под брачното свидетелство, сигурно нямаше да ме вземат на ритуала и в ресторанта…“
В първата брачна нощ подпийналият младоженец изобщо не се церемонил и буквално я изнасилил. Бил глух за молбите й да не бъде толкова груб и това, че е девствена, не го впечатлило. До сутринта задоволявал страстите си, сляп за пълните й с ужас очи и глух за сподавените от болка викове. После заспал, а изтерзаната Снежа едва събрала сили да отиде в банята. Цялата била в синини и ухапвания. Пуснала душа и 
се отпуснала на плочките, а топлите струи вода се смесили със сълзите й. Не помнела колко е стояла там, но вече знаела, че семейният й живот няма да е щастлива приказка.
Дните й минавали пред печката, в чистене, гладене и пране. Но тя ги предпочитала пред нощите, които се повтаряли – се*с, докато изгуби съзнание. Фикс идея на Николай било, че тя трябва да забременее веднага и да му роди син.
Тогава за пръв път Снежа се осмелила да се опълчи. Заявила на съпруга си, че не издържа на този постоянен маратон в леглото. Само че вместо разбиране получила шамар и поредно изнасилване, този път върху кухненската маса. За пръв път обаче не плакалата в главата й се зародил план. Сама разбирала, че докато не забременее, Николай няма да я остави на мира. И тъй като от сватбата минали повече от две години, а утробата й била все така празна, се решила на отчаяна стъпка. Обадила се в една фирма и повикала техник за пералнята. За неин късмет дошъл млад и хубав мъж, с тъмни очи като на съпруга й. Използвала целия си женски чар и го съблазнила. Дори изпитала удоволствие с непознатия – нещо, което със съпруга й никога не се случило. Повече не видяла техника, а и той не се обадил. Явно я помислил за една от онези скучаещи богаташки съпруги, които се чудят как да убият времето. Още повече че на пералнята нищо й нямало.
За радост на Снежа този път чудото станало и тя забременяла. Николай се надувал от гордост, но най-важното било, че вече не я тормозел в леглото. Дори наел домашна помощничка за домакинската работа, за да не стане нещо с бебето. За пръв път Снежа се чувствала щастлива и отмъстена. Сърцето й подсказвало, че не мъжът й, а онзи непознат техник е бащата на детето й и това я карало да се усмихва. Какъв по-добър начин да натрие носа на омразния си съпруг? В един прекрасен ден тя родила здраво момченце и тържествувала, когато гледала как Николай му се радва и с гордост го представя на другите. А когато малкият поотраснал, в очите му виждала погледа на този, когото съблазнила.
Синът на Снежа вече е студент в чужбина и тя отново е сама с Николай. Но твърди, че отдавна не й тежат нито обидите му, нито нощите с него. Защото какво по-голямо отмъщение от това да мисли сина на техника за свой?
Add comment