Днешните псевдоними нямат за цел да прикриват държавни тайни, семейно положение или скрити артистични таланти. Става дума за социално средство, достъпно за всеки, което ни дава възможност да живеем активно в стила на нашата епоха и да не изоставаме от общото движение напред.
Маскен бал
Интернет е идеалното място, където можем да се представим за някой друг, прикрити зад псевдоним. Първата роля на този метод е да се почувстваме по-свободни чрез разкрепостени разговори и съобщаване на поверителни информации. Маската, която избираме, говори много както за това, което ни е трудно да приемем в себе си, така и за онова, което бихме искали да бъдем. 48-годишната домакиня, която нарича сама себе си „Палавница“, подчертава един аспект от личността си, който тя рядко разкрива пред своите близки. Възможно е тази игра да ни позволява да се опознаем по-добре, но дали ни помага да бъдем самите себе си?
ОБАЧЕ
Не е достатъчно да сложиш маска, за да станеш друг човек. Истинската промяна предполага силна мотивация. В реалния живот псевдонимът не се вписва органично в личността – той си остава идеал, към който се стремим.
Мнение по всички въпроси
Има много причини, поради които не успяваме да споделяме мнението си – самота, прекалена заетост на хората около нас или липса на авторитет и лошо самочувствие, което ни възпира да се изразяваме публично. Под псевдоним никой не може да ни спре да участваме в дебати. Но дали наистина успяваме да кажем това, което мислим?
ОБАЧЕ
Не е достатъчно да излеем жлъчта си в интернет, за да се почувстваме значителни. По-важното е да се научим да общуваме лице в лице с хората. Нека се запитаме защо те не ни изслушват – сигурно проблемът идва и от нас. Освен това участието Във форуми дава израз повече на словесната реакция, отколкото на обмисленото мнение.
Повече свобода
В определени ситуации чувстваме потребността да бъдем по-независими от семейните и професионалните договорености, да бъдем нещо различно от това, което другите очакват от нас. Адвокатът или психиатърът променят имената си в туитър, за да изразят свободно мнение, което иначе навярно би отблъснало част от клиентелата им. Майката предпазва децата си от своите търсения в сайтовете за запознанства, като се крие зад псевдоним.
ОБАЧЕ
Предпазени от псевдонима, сме изкушени да изкажем различни мнения, без да трябва да търпим последствията за това. Има известна подлост и страхливост в този избор. По принцип пълната липса на риск е позиция, в която е жалко да се окопаваме. Психолози наричат подобно поведение „инфлация на Аз-a“. Опасността е в това да си останем потиснати под прикритието на псевдонима, вместо да се чувстваме силни и смели.
В търсене на себе си
Ако семейният багаж ни тежи като камък, можем да се опитаме чрез псевдонима да избягаме от името, избрано от родителите ни. Още повече, че то обикновено съдържа техните мечти и очаквания от детето. Същото е и с фамилното име. С измислянето на псевдоним сякаш даваме началото на ново „самораждане“.
ОБАЧЕ
С псевдонима бягаме от примката на родителите, за да попаднем в примката на обществото. В основата на нашия избор на ново име стоят социални модели и фантазии, често лишени от всякакво съдържание, формирането на личността около псевдонима крие риска от затваряне в една лъжа и от отдалечаване от истинската й същност.
Leave a reply