– Г-н Панайотов, през 2015-а се навършват 40 г., откакто сте на сцена…
– Да, така е. Моите 40 години сценичен живот! Хем е много това време, хем е като миг. Неусетно минаха. Понякога, когато нещо ми тежи в живота, си казвам, че бая време съм прекарал на сцената. Но нямам намерение да спирам, може би просто ще намаля малко темпото. Предстоят ми още доста концерти, все още съм си действащ певец. Гласът е моят аксесоар и неслучайно го пазя като живота си. Косата ми малко опада, въпреки че ми беше най-голямата гордост. Винаги ми е била буйна, но с напредването на годините биологията не прости дори и на мен (смее се). Никога не съм се замислял да си присаждам или да слагам перука, защото не обичам изкуствените работи.
– През тези 40 години идвало ли ви е да се откажете от сцената?
– Много пъти се е случвало, никога не съм казвал, че всичко при мен е безоблачно. Всеки ден е приключение и е част от играта. Един артист трябва да се доказва непрекъснато, да внимава какво пее и дори какво говори. Примери дал Господ, с лопата да ги ринеш. Да не забравяме, че журналистите са мнителни хора и могат от мухата слон да направят.
– Как ще отбележите своя юбилей?
– Имам няколко нестандартни идеи. В момента мога да кажа, че честването ще е в края на годината. Иска ми се да направя един „бутиков” концерт. Ще бъде камерен, със специален репертоар. Ще изпълнявам класически евъргрийни, ще покажа класа и стил. Може би дори концертът ми ще се казва така – „Класа и стил”. Ще демонстрирам в синтезиран вариант това, което съм се научил да пея през годините. Кариерата си
Панайот Панайотов: Всеки ден е приключение!
започнах навремето с американски евъргрийни. Най-вероятно сега ще я завърша също така (смее се).
– Значи все пак обмисляте слизане от сцената…
– Не, няма да слизам от сцената. Просто един юбилеен концерт. Ще сляза от сцената, когато ми се отдели кожата от главата и се свлече надолу.
– Имали ли сте сакатлъци по концерти?
– Да, и то доста. Веднъж ми се счупи токът на обувката. Излязох на сцената и се откачи. Адски неприятна работа, единият крак се оказа по-къс от другия. През цялото ми участие се чувствах доста зле, но по никакъв начин не дадох да се разбере. Друг случай – работех на кораб в Скандинавия с група „Лира”, пеехме световни шлагери, бяхме във вихъра и в един момент пиян швед удари Стойката на микрофона, който ме прасна в устата. Не мога да ви опиша каква болка беше! Стана голямо мазало. По стар български маниер аз хукнах да се бия с пияницата, който в случая нямаше вина. Добре, че ме спряха. Колегите ме дръпнаха, озаптиха ме, за да не стане голям скандал.
– Чувствате ли се изморен и остарял?
– Остарял – не. Тази дума не ми подхожда и не я използвам, физически все още се чувствам младежки, а духовно съм си точно на мястото – гледам философски на нещата. Малко по-уталожено приемам всичко, което се случва с мен и около мен. Съветът ми към всички хора е много да се пазят от приятели, защото от враговете е явно, че и Господ ни пази.
– Да разбирам ли, че сте били измамен от приятели?
– Стана така, че в последните години се пазя от приятели. Благодарение на наивността ми мой близък преди около 4 години ме подведе да подпиша 10-годишен договор и след това се наложи да изхарча доста пари и нерви, за да се оправя. Това са препятствия, които трябва да ни служат за урок и поука. Приятелите се появяват в живота ни, за да може в един момент да ни го съсипят. Мисля си дори, че приятелствата са за това – за да ни създават проблеми, които да преодоляваме. В момента единственият ми верен човек е съпругата ми Емилия. От 31 години тя е моят истински приятел.
– Кой е човекът, който ви подведе?
– Няма да му назовавам името. Но да знае, че постъпи страшно некоректно с мен!
– А използвате ли съпругата си и за ваш съветник?
– За въпросния договор тя ме предупреди да внимавам, но аз… Зодия Овен съм и често забравям, че близките са до нас, за да ни предпазват.
– Защо напоследък не участвате на „Бургас и морето”?
– От две години не съм участвал. Не съм в течение на напрежението около фестивала. Лично аз в скандали не се замесвам, не ми носят нищо добро.
– Вие сте двукратен победител в „Златният Орфей”. Конкурсът ще бъде възстановен сега под името „Лирата на Орфей”…
– Ще представя песента „Не ме докосвай с пръсти” на „Лирата на Орфей”. Автор и аранжор е Димитър Караминков. Отсега нататък той категорично ще се намесва в поп музиката. Диригент е на филхармонията в Сливен, много авторитетна и талантлива личност. С него имаме големи проекти, сериозни планове. Песента е по текст на Живко Колев. Тя е най- хубавото нещо, което ми се е случило от доста време насам. Очаквам успех на „Лирата на Орфей”.
– Станахте ли по-богат от музиката?
– О, станах, да, откъм интелектуална собственост (смее се). Това е моето голямо имане, багажът, който нося през годините. Богат съм от гледна точка на житейския урок, който получих. Но редовно ми изплащат и стотинките авторските организации (смехът се усилва).
– Борис Гуджунов си отиде с мизерна пенсия…
– Пред мен не стои подобен проблем. За Борето Гуджунов най-искрено съжалявам, ако можех, щях да му помогна. Единственото, което мога да кажа по тази тема, е, че би било добре да се върнат съществуващите преди години звания „Народен артист” и „Заслужил артист”. Отнеха ги още преди 10 ноември 1989-а, защото хора, които не са били удостоени, надали вой. Тези звания носят и парично възмездяване на заслужилите творци. Тъпото стана, че го подлъгаха, че ще му дадат специална пенсия за заслуги от 700 лева. Е, той даже не я дочака, а много се надяваше…
– Пазите ли си все още кожените дрехи, които бяха ваша запазена марка?
– Да, разбира се. Пазя си ги в гардероба като реликва. Подарявал съм свои дрехи, но и на мен са ми подарявали. Преди години имахме договор за спонсорство с модна къща „Агресия” – оттам получих няколко костюма. Отдавна не съм си взимал нови дрехи, просто имам в гардероба си до второ пришествие (смее се – б.а.).
– Откога не пушите? Прекалявали ли сте някога с алкохола?
– От 31 години не пуша. Ожених се през 1984-та и заминах на турне в СССР. Носех си цигари, но реших да ги откажа. Захвърлих ги на руска земя. Съпругата ми не пушеше и ставаше конфликт заради моя порок. Алкохол също не употребявам от много години. Случвало се е да прекалявам като ерген, имал съм ситуации, в които не съм бил на себе си. Слава Богу обаче, освободих се и от това и съм много доволен. Алкохолът е като дрогата – наркотик.
– А наркотици ползвали ли сте?
– Никога – нито трева, нито нещо по-сериозно. Певците от нашето поколение се опазихме от тази напаст. Сега с по-младите не знам как стоят нещата… Май не много добре.
– Получавали ли сте неприлични предложения от мъже и жени? С Георги Парцалев сте били приятели, правил ли ви е намеци?
– Всичко е част от живота. И хомосексуалисти са ме дърпали и са ми налитали, но веднага са разбирали, че при мен няма да им се отвори парашутът. Приемам го нормално. И фенки много съм имал. Държа дебело да подчертая, че с Георги Парцалев бяхме духовни приятели. Не съм получавал неприлични предложения и каквито и да било намеци от него. Бяхме колеги, на доста концерти сме работили заедно. Щастлив човек и бохем беше той, в заведение все настояваше да плати сметката. Помня го с добро, беше наистина голяма работа.
Източник: в. „Уикенд“
Add comment