Беше майска пролет като тази, когато преди много години с майка ми закупихме ново жилище на една от най-красивите улици в нашия град. До нас се настани младо семейство – финансовият инспектор, слънчевата му съпруга Руми и тяхната малка дъщеря. Имах истински късмет да съжителствам с културни съседи.
Но само след година комфортът на комшиите беше нарушен – съпругът на Руми извършил сериозно професионално престъпление и беше осъден на три години в затворническо общежитие. Тя – прелестна и изкусителна, сякаш изваяна от Бог като мадона, остана самотна и тъжна в уредения им дом. Каква участ само! Сякаш самият дявол им завидя и ги подложи на такова непосилно изпитание.
С Руми бяхме колеги и работехме заедно. Тя имаше топла поетична душа. Излъчваше флуиди, които можеха да опиянят и покорят и най-студеното мъжко сърце. Докато живееше в своята самота, прекрасната Руми избра мен за свой духовен и любовен утешител. Аз бях най-удобният заместител на злощастния съпруг – по-
млад, свободен, наблизо – живеехме врата до врата, и така нямаше у никого да будим излишни подозрения. Като че ли съдбата сама ни събра в един дух, в едно огнено сърце, даде ни невероятна, приказна любов, но в същото време ни изправи пред изпепеляваща страст и неутешим грях. Бяхме не семейство, а колеги и съседи, които преживяваха най-красивата си пламенна любов, блажена и сладостна като греховната ябълка на Адам и Ева. Нощите ни с Руми бяха низ от щастливи мигове. На втората година откакто споделихме живота си, тя забременя. Объркана и изплашена, взе един месец отпуска и замина в града, където мъжът й излежаваше присъдата си. Остана там и в кратките часове, които прекарваха заедно, успя да го убеди, че е бременна от него. Така спаси брака си и прекъсна връзката с мен. Руми роди нашия син и го гледаше със съпруга си, след като той се върна.
Аз имах връзка с друга жена и понеже тя също забременя, бях принуден да се оженя за нея. Създадох семейство без желание и без любов. Съпругата ми роди моя дъщеря и с години моите две деца растяха като близки съседи. Но тайнствената магнетична сила на кръвта ги привличаше и като навлязоха в лудостта на пубертета, тяхната близост прерасна в любов – греховна и неморална. С Руми бяхме шокирани, когато разбрахме, че между тях има нещо повече от обикновено приятелство. Беше обаче невъзможно да разкрием истината и причината за невъзможността на тяхната любов.
Точно тогава съдбата ни поднесе спасение – бях преместен на работа в голям морски град. Така времето и разстоянията прекъснаха греховната връзка между децата ми. Нашата тайна с Руми беше опазена, но тя продължава да гложди и съвестта, и сърцата ни, изтерзани от страданието на раздялата. С нея така и не намерихме покой, защото нашето щастие беше грешно, издигнато върху болката и нещастието на други хора.
Дидин
Можете и вие да разкажете историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment