Рени е моя приятелка, получила много удари от съдбата и научила тежки уроци – от ония, които се помнят цял живот. Омъжила се твърде млада, без изобщо да обича съпруга си Красимир. Причината за прибързания й брак било желанието час по-скоро да се махне от дома на родителите си, които били твърде строги и я държали изкъсо. Красимир обаче бил влюбен в нея и я носел на ръце. Купувал й цветя със и без повод, правел й малки подаръци и мили изненади и тя благодаряла на късмета си, че попаднала на свестен мъж. Не направила обаче и опит да го обикне. Да, била привързана към него, грижела се за дома и двете им деца, родени едно след друго, но нито веднъж не направила опит дори да бъде по-мила и нежна с мъжа, който бил готов на всичко за нея. Така и не се насилила, когато се любят вечер, да го погали, да го прегърне поне, и упорито отказвала да го целува по устните, макар той винаги да търсел нейните.
Обичай онова, което имаш
Когато децата пораснали и Рени се върнала на работа, при всеки удобен случай заминавала в командировка. През уикендите пък, когато колегите й организирали екскурзии из България, се записвала първа. Не пропускала и служебен купон. Нито веднъж не се съветвала с Красимир дали през това време му е удобно да поеме децата и съгласен ли е тя да ходи, общо взето, навсякъде, където си поиска. Просто му съобщавала факта. Той никога не й се противопоставял и стоически понасял всичките й отсъствия. Приятелките й се чудели как така съпругът й я пуска, но тя само вдигала рамене и закачливо намигвала: „Защо пък не? Обича ме, вярва ми, какъв е проблемът?”
При едно от тези пътувания през уикендите неин колега – също семеен, успял да й завърти главата и да й внуши, че отдавна е влюбен в нея. Тя също не била безразлична към него и припознала в избухналата страст любов. Втурнала се в тази връзка с цялото си сърце и повярвала, че това е мъжът на живота й. Била готова да се раздели с Красимир и да започне живота си наново, като вярвала, че и колегата с лека ръка ще изостави семейството си. Подала молба за развод и мъжът й – без скандали и разправии – дал съгласието си. Макар по всичко да личало, че е наранен и страда за нея. Единственото му условие било децата да останат при него, като отказал издръжка от нейна страна. Тя се поколебала, но се съгласила. Мислела, че като се омъжи за колегата, ще успее да го придума един ден да вземат и децата й в новото семейство. Но не станало както го мислела. Колегата дал заден и й обяснил, че макар много да я харесва и да я цени като жена, за него тя е само любовница и никога не би развалил семейството си заради нея. Не можел да нарани майката на децата си. Чак тогава Рени сякаш изтрезняла от еуфорията и разбрала каква глупост е направила. Дала си сметка, че прогонила мъжа и децата си заради мъж, когото дори не обича. И за пръв път признала пред себе си, че не е безразлична към Красимир – че й липсват усмивката му, добротата, готовността, с която изпълнявал всичките й капризи, ласките му, че най-много на света иска да го целуне по устните и да му каже: „Обичам те!“
Преглътнала гордостта си и отишла при бившия си вече съпруг с наведена глава. Той обаче не приел извиненията й. Твърде късно било да лепят счупената чаша на отношенията си. Казал й, че няма проблем да идва и да вижда децата винаги когато поиска, но да не го моли да се събират отново, защото и той имал достойнство.
Рени сама ми разказа историята си. От нея съм запомнила едно изречение – обичай това, което имаш, преди животът да те е научил да обичаш онова, което си имал…
Разкажете ни и вие интересна история на po.krasivi@gmail.com
Add comment