Ожених се само на 20, защото Вера забременя. Не съжалявам – и досега съпругата ми е най-близкият човек. Мога да говоря с нея за всичко, каквото ми дойде наум. Уви, от четири месеца имам от жена си тайна, която направо ме изгаря. И тя е свързана с майка й, тоест с моята тъща.
Преди това трябва да призная, че след женитбата си попаднах в най-хубавото семейство, на което един мъж може да се надява. Тъстът и тъщата ме обожаваха и ме обсипваха с уважение. Хората казват за такива като мен – „събу си чехлите и влезе в къщата“. Но родителите на жена ми никога и с нищо не ми намекнаха даже, че е можело да бъде и другояче. Бяха построили голям дом, от който един етаж беше само за дъщеря им, обзаведен модерно. С други думи – случих в личния си живот и нямам право да се оплаквам.
Аз я лъжа…
Преди година и нещо неочаквано почина тъстът. С Вера отрупахме с внимание тъщата, която между другото не е навършила още 60. И в моите очи, а и не само в моите, майката на жена ми е красива жена, спокойно може да мине и за 40-годишна. Винаги я гледам с удоволствие – добре облечена, ухаеща на парфюм, с модерна прическа и прекрасно чувство за хумор. Когато съм близо до нея, забравям, че ми е тъща, приемам я като приятелка на жена ми, която може и да целунеш, да й оправиш с ръка косата или да прегърнеш през рамо.
Не знам как се случи така, но една вечер, докато Вера беше в командировка, тя започна да ми разказва колко самотна се чувства, разплака се, а аз исках да я утеша. Прегърнах я, хванах я за ръката и се оказахме гушнати на спалнята. Сигурно не е без значение, че преди това бяхме изпили по две водки. Не се оправдавам, и аз съм като всички мъже – не мога да издържам да гледам страдаща жена, а това, което винаги имам в запас като утешение, е… знаете какво.
Оттогава минаха четири месеца и аз редовно се „отчитам“ на двете места – и на долния етаж, и на горния. Засега не се отказвам, защото усещам, че и тъща ми има нужда от това, че близостта ни я изправя на крака, връща й силата, енергията, желанието да живее, макар и без съпруг. Навярно в един момент тя ще си намери друг и аз ще се отдръпна, вече сме говорили за това.
Искам да ме разберете правилно – не считам себе си за престъпник и перверзник. Помагам на една прекрасна жена, която на всичкото отгоре ми е много близка, да преживее своето лично нещастие, да си влезе отново в кожата и да оцелее. И при първия знак от нейна страна, че съм излишен – ще се огранича с ролята си на добър и грижовен зет.
Обърканият
Можете и вие да споделите историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply