Здравейте! Дълго мислих, преди да изпратя това писмо, накрая все пак реших да го направя. Първо, за да споделя, и второ – защото съм убеден, че има и други мъже като мен, сключили неравностойни бракове и тъпкани от съпругите си.
От малък провинциален град съм. Дойдох в София преди 24 години, веднага щом завърших гимназия. Раздялата с родителите ми беше тежка, защото съм единствен син и майка и татко мислеха, че ще остана при тях, ще им доведа снаха и ще се радват на внуци. Аз обаче вярвах, че късметът ми е в столицата.
Бързо свикнах и си намерих работа. На младия човек морето винаги му е до колене. Повечето ми колеги бяха като мен – от провинцията, и знаех, че за всичко мога да разчитам на тях. На третата година бях посъбрал пари и реших да запиша задочно икономика. Едновременно учех и работех, но не ми тежеше. В университета
Така и не ме прие в живота си
се запознах с Диана. Беше от София, редовна студентка, голяма красавица. Станахме гаджета и дълго време си мислеше, че съм софиянец като нея. Когато разбра истината за мен, малко се разочарова, но някак я преглътна. Бях влюбен и готов света да обърна, но да се оженя за нея.
Малко преди дипломирането ни тя забременя. Искаше да направи аборт, но родителите й разбраха и категорично й забраниха. И двамата бяха лекари и бяха наясно, че един аборт може да доведе до бъдещи усложнения. Така се оженихме. Баща й и майка й ме приеха с отворени сърца, защото виждаха, че я обичам. Диана обаче не беше доволна от развитието на нещата.
Първо с половин уста, после съвсем открито започна да говори, че нарочно съм я забременил. Наричаше ме хитър провинциалист, който си е направил много добре сметката и е излъгал нея – столичанката от добро семейство. Забраняваше на родителите ми да идват и да виждат детето, защото били прости селяни. Щели да му повлияят лошо с провинциалния си манталитет. През ден, през два жена ми ме заплашваше с развод без каквато и да било причина. А аз правех всичко, за да я убедя, че я обичам и се скъсвам от работа, за да осигурявам на семейството си един добър стандарт на живот.
Тъстът и тъщата се хванаха за главата с нея, защото тя и пред тях ме нападаше открито, а те не одобряваха това. Накрая баща й я заплаши, че ако се разведе с мен, ще я лиши от наследство. Диана малко се кротна при тази заплаха, но аз вече се чудех дали пък не беше по-добре да се разведем и да се свършва с това мъчение.
Така изминаха 10 години, докато жена ми най-сетне се поуспокои. Може би защото изкарвах хубави пари и имаше всичко, което поиска. За нещастие преди 5 години фирмата ни фалира и аз останах на улицата. Единственото, което можех да направя, е да стана таксиметров шофьор. И адът вкъщи отново започна. Дори имаше период, в който нощувах при родителите на Диана, защото не ми се прибираше вкъщи.
Така е и до днес. Дъщеря ми, която е вече голяма, ни пита защо продължаваме тази агония и не се разделим най-накрая. А майка й отговаря: “Защото заради този простак баща ти баба ти и дядо ти няма да ми оставят двата апартамента на пъпа на София!“
От месец вече не живея вкъщи. Излязох на квартира, защото единственото, което искам, е спокойствие. За жена не знам дали ще помисля в следващите няколко години. А на вас искам да ви кажа: Никога не сключвайте брак, за който предварително знаете как ще приключи.
Марин
Можете и вие да споделите радостта и болката си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment