Кои са 7-те психологически защитни механизми на тийнейджърите и как да ги преодолеем?

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

14 – годишният Стефан изглежда все по-затворен

тийн проблем Отказва да споделя каквото и да било с родителите си, почти не излиза от стаята си, изглежда напрегнат и депресиран. Вероятно момчето се е почувствало неразбрано, обидено, застрашено и това е отключило у него някой от основните 7 психологически защитни механизми. Психолози обясняват кои са те, съветват и как да помогнете на детето си да ги преодолее.

1. Рационализация. При нея тийнейджърът се стреми да оправдае недопустимото си поведение, като измисля привидно адекватни извинения. Ако например открадне пари от свой по-заможен съученик, той казва, че връстникът му и без това разполага с достатъчно, така че дори няма да забележи.

Ще помогнете на детето си, ако разговаряте възможно най-често с него, обсъждате реални проблеми, търсите заедно решения. Така ще се научи да отсява приемливото от неприемливото. Ще започне и по-малко да се влияе от мнението на връстниците си, които често го тласкат към лъжи и самозаблуди.

2. Идентификация. При нея тийнейджърът се стреми да повиши самочувствието си, като се съюзи с някой по-влиятелен от него. Явлението често се наблюдава при 13-19-годишните, които доброволно се подчиняват на лидерите на неформални групи. Обикновено това не е за добро.

Желателно е да познавате приятелите на сина или дъщеря си. Ако нещо в тях ви отблъсква с основание, деликатно се опитайте да пренасочите детето си към друга, по-градивна компания.

3. Изместване. Отрицателните чувства се пренасочват от субекта, който ги е породил, към човек, който няма общо с тях. Ако например бащата вече не обича майката, той стоварва гнева си върху нея. Тя си отмъщава, като тормози дъщеря си. Тийнейджърката пък става агресивна към връстниците си.

В случай че забележите този защитен механизъм у своето дете, най-напред преосмислете собственото си поведение. След това насочете вниманието му към нещо друго. Ако например синът ви е гневен, нека тръгне на бокс, за да излива отрицателните си чувства върху крушата.

4. Проекция. При нея тийнейджърът натоварва друга личност със собствените си чувства, мотиви и мисли. Например безпричинно обвинява родителите си, че го тормозят, а всъщност той е агресорът.

Решението отново са дългите разговори. Когато юношата се забърка в поредния проблем, заедно анализирайте кой и какво го е породило. Това ще го научи да се контролира, да носи отговорност за действията си и да не хвърля безпричинни обвинения.

5. Регресия. Става дума за вдетиняване, което също нерядко се наблюдава в гимназиалната възраст. Юношите прибягват до този защитен механизъм, за да си върнат симпатията на родителите.

За да не се случва това, винаги показвайте на тийнейджъра, че го обичате. Когато се провали в нещо, не правете обобщения за личността му. Помогнете му да реши конкретния проблем и да си извлече изводи от него. Показвайки през цялото време, че го харесвате такъв, какъвто е, т.е. вече пораснал.

6. Формиране на реакция. Това е един от най-странните защитни механизми. При него човек започва да действа по начин, противоположен на собствените му убеждения. Например дъщеря ви се държи ужасно с някое момиче, твърдейки, че я презира. Всъщност й завижда и мечтае да бъде точно като нея.

Помогнете на детето си да си изясни как иска да изглежда, да се държи и да го възприемат околните. Това ще му помогне да действа по-праволинейно.

7. Изтласкване. При изключително травматично преживяване като побой, сексуална агресия, отвличане мозъкът буквално заключва спомените за случилото се. Те обаче остават в подсъзнанието и „работят“ оттам. Например девойка, която е била сексуално малтретирана като дете, или напълно отблъсква любовта, или става разюздана, но така или иначе не може да създаде връзка.

Ако нещо в поведението на тийнейджъра ви се струва напълно необяснимо, ако е склонен към агресия и автоагресия, ако все е нещастен, а не виждате причина за това, едва ли ще се справи без специализирана помощ. Възможно е да е преживял нещо в ранното си детство, за което не желае да си спомня и да го обсъжда с вас. Насочете го към психолог, който ще му помогне.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар