Тежката храна и алкохолът освен че влияят негативно на храносмилателната ни система, водят и до увреждане на сърцето, бъбреците и нервната ни система.

Не забравяйте, че ако дър­жим на тялото си, трябва и да се грижим за него. А и кой е казал, че е не­обходимо да впрягаме сетни сили в опита си да погълнем храната, останала от колед­ната и новогодишната вечеря? Много по-добре е да я изхвърлим, вместо да използваме организма си като кошче за отпадъци. Защото преяждането и преливането почти винаги убиват удо­волствието от празниците. Всеки път, когато се храним, стомахът ни отделя киселина. Тя е необходима за пълно­ценното разграждане на погълнатите от нас продукти. Колкото по-мазно е менюто ни, толкова по-дълго стомахът държи храната в себе си и толкова по-дълго отделя солна киселина. Сред­но това продължава около 7-8 часа.

Разградените продукти се прид­вижват в тънките черва, където хра­нителните вещества се усвояват от организма – за това са необходими още поне 10-12 часа. Според лекари­те организмът ни е устроен така, че най-подходящото време за приемане на храна е преди обед. До вечерта стомахът я разгражда, а през нощта я усвоява. На сутринта сме готови да изхвърлим ненужното и да хапнем отново. Когато се нахраним късно, ние не само сме заплашени от нат­рупване на тлъстини, но и органите на храносмилателната ни система, вместо да си почиват, биват заливани обилно с киселини.

По време на сън ние се отпуска­ме и това позволява на стомашните, панкреасните и жлъчните сокове да се движат почти безпроблемно по цялата ни храносмилателна система.

Започваме да изпитваме неосъзнати болки от преяждането заради увели­чената киселинност в стомаха и фор­мирането на газове в тънките черва. Цялото това страдание несъмнено оказва влияние на мозъка ни и той е принуден на работи активно, за да компенсира неприятното усещане. Въпреки усилията му обаче той не може да се справи с обилното коли­чество храна в тялото ни и така се зараждат кошмарите и непрекъсна­тото въртене в леглото. Да не гово­рим за това, че положителният ефект от обилното похапване е кратък. За сметка на това отрицателният е дъл­госрочен и доста мъчителен.

Тежката храна u алкохолът, освен че влияят негативно на храносми­лателната ни система, водят и до ув­реждане на сърцето, бъбреците и нерв­ната ни система. Панкреасът напри­мер отделя големи количества инсулин още с първата хапка. Това може да ни причини хипогликемия, ако не се нахраним, а просто сме хапнали един залък. Така не само натоварваме панкреаса си, но и организма като цяло.

По-солените храни пък водят до проблеми с бъбреците. При нор­мализиране на хранителния режим (след отминаване на празниците) бъбреците трябва да изнесат всички излишни продукти. Солта обаче за­държа водата и това води до тяхното свръхнатоварване. Алкохолът също се обработва от бъбреците. Преяждането води до покачване на кръвното наля­гане, дори ако то е с нормални стой­ности. Сърцето често се натоварва при злоупотребата с бонбони, пасти, тлъсти меса или сланина. Това става и след прекаляване с мазни и соле­ни колбаси. Кръвното налягане се покачва включително и от алкохола. За нормална дневна доза се приема 50 мл концентрат и 250 мл вино, ка­тегорични са специалистите. Всичко „отгоре“ може да се счита за вредно. Хората, прекалили с червеното вино, шоколада и пикантните храни, често се оплакват от мигрена и хипертония. В състава на тези храни и напитки участва веществото танин, за което се предполага, че има отношение към жестокото главоболие. Такова обаче може да се провокира и от системно преяждане с други храни. Нервна­та ни система също страда от добре подредената трапеза.

Според лекарите най-уязвими са хората с лабилни нерви – неврастениците, прекаралите инсулт и изпит­ващите чести световъртежи. Тяхно­то състояние рязко се влошава след празниците. Затова след преяждане и преливане е необходимо разтовар­ване. То може да се постигне чрез диета и с помощта на медикаменти. Независимо от това дали човек има здравословни проблеми, или не, все­ки трябва да промени хранителния си режим след празниците. Защото така както преяждането уврежда целия ор­ганизъм, разтоварващото меню се от­разява благоприятно на цялото тяло. Диетолозите обаче не препоръчват драстични диети или пълен глад. При лишаването на организма от храна той посяга към запасите си от маст­на тъкан в мускулите и въглехидра­ти в черния дроб. Разграждането на тези вещества натоварва много силно черния дроб и панкреаса. Затова ле­карите съветват редовният прием на храна да се запази, но да се намали количеството. Също така е добре да се подбират продукти, които подпома­гат дезинтоксикацията на организма – постни и течни храни (супи, сокове, компоти). Голямото количество вода помага за разграждането и изчиства­нето на натрупаните токсини. Газира­ните напитки обаче трябва да се из­бягват, тъй като натоварват червата -водят до раздуването им и образува­нето на газове. Доста хора, стреснати от добавените по празниците килогра­ми, хукват по планини и фитнес зали. Това обаче според лекарите е грешка. Двигателното разтоварване е необхо­димо, но, подобно на хранителното, с него не бива да се прекалява. Стресът на организма, заставен да спортува активно, е също толкова голям, кол­кото при преминаването от обилно похапване към пълен глад. Затова е препоръчително да се прави лека гим­настика вкъщи и да се ходи пеш поне 30 минути на ден. Важното е натоварванията да са умерени, защото иначе мускулите отделят млечна киселина, която също е токсична за организма. Затова май е най-добре да се придър­жаме към правилото на шотландците: „Малко и спокойно“, съветва сп. Story в последния си брой.

Какво да правим след празничните злоупотреби?