Деси и Мишо се познавали още от ученическите години. Тя била до болка влюбена в това високо, мрачно момче, което трудно се сприятелявало с останалите, и единственото, което умеело, било да си създава врагове. Мишо знаел за чувствата й и много умело я манипулирал. Споделял с нея всичките си проблеми и там, където не можел да пробие, изпращал нея. И тя му отваряла врати, които иначе никога нямало да се отворят пред него. Напразно приятелите я предупреждавали, че един ден Мишо просто ще я захвърли, но тя не искала да им повярва. Родителите й пък мислели, че това е някаква детска любов, която така или иначе ще отмине и момичето им един ден ще си отвори очите за истината и ще зареже Мишо. Деси обаче била убедена, че никой не го разбира и само тя успява да открие в него зрънцето доброта, което се крие у всеки човек. Каквото и да направел, тя намирала оправдание за действията му и казвала, че застава до него. Гледала го с влюбени очи и била готова да се изправи срещу целия свят, за да го защити.
Веднъж Мишо се забъркал в някаква афера и Деси за пореден път се втурнала да го спасява. Разтичала се, намерила добър адвокат и дала сума пари за защитата на любимия си. Но съдът решил, че е виновен, и го пратили в затвора за 5 години. Вместо да й благодари, Мишо я обвинил, че не е направила достатъчно, и не искал и да чуе, че тя е похарчила всичките си спестявания и дори теглила непосилен заем, за да може да плати до стотинка адвокатските хонорари.
Деси се опитала да го успокои, като му казала, че – виновен или не – тя си го обича и ще го чака, докато излезе от затвора. През всичките тези години му ходела на свиждане, пишела писма, изпращала колети. А в деня на освобождаването му пристигнала в София с колата си, за да го отведе у дома. Какво било учудването й обаче, когато на портала й казали, че той си е тръгнал още сутринта с някаква жена. Разбрала какво се е случило и коя е жената, когато се прибрала в родния си град и отишла в къщата на родителите му.
Оказало се, че в годините, в които Деси го чакала и му вдъхвала кураж, Мишо се запознал със Соня – сестра на негов съкилийник, красавица, със собствен бизнес и много пари. Влязъл под кожата й, омаял я и тя се влюбила в него. Малко преди да изтече присъдата му, двамата се сгодили. Пръстените за годежа купила Соня и дори успяла да му издейства два дни градска отпуска, за да отпразнуват събитието.
Разстроена от чутото, Деси дълго преживявала предателството на Мишо. Питала се защо той не й е казал истината, защо продължил да приема писмата и колетите й, държал ръцете й в часовете, в които му ходела на свиждане и нито веднъж не намерил смелост да я погледне в очите и да й признае, че в живота му се е появила друга жена. Все пак събрала сили в себе си да му прости – нали казват, че истинската любов умее да прощава. Но й трябвали години, за да се отърси от обичта си към Мишо и да открие, че има и друг свят – без него, който е красив и дава хиляди възможности. Някъде дълбоко в сърцето й обаче останало едно мъничко, тлеещо въгленче любов, което от време навреме се разгаряло и й напомняло за Мишо. Тогава в нея отново припламвала надеждата, че един ден – някога в бъдещето, той ще се върне и тя отново ще се грижи за него с всеотдайността, с която го правела и преди. Дали?
Leave a reply