С Жана бяхме семейство цели 24 години. Оженихме се една августовска неделя по настояване на нейните и моите родители, защото тя беше бременна. Още вечерта след сватбата я предупредих да не очаква да съм примерен съпруг, защото колкото и да я обичам, повече от всичко обичам свободата си. Тя само се усмихна, целуна ме и каза, че няма никакво намерение да ме държи на къса каишка – да съм ходел, където и когато поискам, щом това щяло да ме направи щастлив. И аз наистина му отпуснах края. Продължих да играя карти всеки вторник до среднощ, в четвъртъците ритах футбол след работа, а в съботите ходех на риба. Жана удържа на думата си и не ме спря нито веднъж. А когато понякога се прибирах подпийнал, тя ми помагаше да се съблека и да си легна. Не ми вдигна скандал нито веднъж, аз пък нямах причина да й се сърдя за каквото и да било, понеже у дома винаги беше чисто, имаше сготвено, а детето беше спокойно, защото имаше една прекрасна, обичаща и разбираща го майка.
С годините се наживях, налудях се и най-накрая се кротнах. Вече не ми се ходеше нито да играя карти, нито да ритам футбол, защото понатежах и започна да ме боли тук и там. А на язовира можеха да ме закарат само под смъртна заплаха – висенето с часове да уловя някоя рибка също ми беше омръзнало. Предпочитах да си се прибера в уютния дом, да седна пред телевизора и да прегърна жена си. И понеже работата й беше много напрегната, реших, че е време да й се отплатя за годините, в които беше толкова търпелива с мен. Започнах да пазарувам, да пускам пералнята и 
миялната, научих се даже да готвя. Купих си една готварска книга за мъже и поне два пъти в седмицата аз приготвях вечерята. Синът ни вече беше пораснал и учеше в чужбина, затова се чудех как да глезя своята Жана.
Една вечер тя се прибра от работа и каза, че иска да поговорим. Всичко друго очаквах, но не и да ми поиска развод! Направо онемях, но все пак намерих сили да я попитам защо? Каза, че достатъчно време е отделила на мен и сина ни, че ни е отдала най-хубавите си години, затова си иска свободата. Имала нужда да остане насаме със себе си и да направи всичко, което е пропуснала, докато се грижеше за дома ни. Завърши с думите: „Ти си поживя, нали, сега е време да си поживея и аз! Моля те, дай ми развод, имам нужда от свобода!“
Разведохме се и тя се изнесе в наследственото жилище от баба си. От време на време се чуваме – винаги й звъня аз. Казва, че се чувства повече от добре и е щастлива. За разлика от мен. Вечер лягам в опустялото без Жана легло и се питам дали тя щеше да си тръгне, ако не бях такъв глупак на младини.
Димчо
Можете да ни изпратите историята си на po.krasivi@gmail.com
Add comment