Психологът Мадлен Алгафари: „Алкохолът унищожава българското семейство!“

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

madlen algafari–       Какво налага родителите „да ходят на училище“?

–       Нашата неосъзнатост като родители. Факт е, че днес да си родител е различно. Оказва се, че между мен, моите родители и техните родители нещата не се отличават съществено, но между днешните тийнейджъри и нас като родители ситуация­та е съвсем друга. И това е обяснимо – смени се ценност­ната система и моделът на жи­веене. Днес младите са много по-свободни, докато нашето поколение беше добре дреси­рано и козируваше по-лесно. Тази сериозна промяна още повече налага срещи и занима­ния, които дават необходими­те знания. Трябва да бъдем адекватни на новия свят и на новите начини на живеене.

–       Кои са големите грешки, които допускат родителите?

–       На първо място е нежела­нието ни да се подложим на съмнение. Всеки мисли, че е прав и дори не му хрумва да си каже: дай да проверя дали не греша, дали това, което изпо­вядвам и смятам за най-пра­вилно, действително е вярното, да сверя часовника, да проче­та, да питам. Ние, пораснали­те, сме пълни с убеждения, ко­ито много пъти се оказват аб­солютно неадекватни и нездра­вословни. Имаме и поговорки, които са се запазили, но днес ни водят в грешна посока – на­пример „Дете се целува, дока­то спи“, „Бий дупе, за да не биеш дупище“ и т.н. Поколения наред те са били прилагани като доб­ра мярка за онзи модел на жи­веене, но днес са неадекватни и дори разболяват.

–       Какво непременно тряб­ва да могат днес родителите?

–       Да са готови за новата ин­формация, да сверяват стари­те си познания с днешните ис­тини, за да знаят кое е вярно­то. Да учат не с думите си, а с личния си пример, защото де­цата много повече се учат от това, което им показваме, а не от това, което им казваме.

–       Често за проблемите в тийнейджърската възраст обвиняваме средата, в която попадат децата. Как родите­лите могат да спечелят бит­ката с нея?

–       Ще я спечелят тогава, кога­то са си постлали добре в най-ранна възраст, тоест напра­вили са така, че детето да им вярва. Доверие е ключовата дума. Децата са открити, не се крият, не лъжат. Родителите трябва да са им дали шанс да усвоят важните модели на по­ведение – умението да покажат слабост, да помолят за помощ, да имат добра самооценка, да знаят, че могат да привличат другите, защото има за какво да ги харесват, да бъдат отво­рени. И да умеят да отстояват себе си без злина, да могат да казват: не искам, не съм съгла­сен, не ми харесва. Това им е нужно, за да могат да живеят своя собствен живот, а не да бъдат функция на чужди прави­ла и очаквания. Алкохолът на­пример отнема задръжките, а те са важни, особено когато възпитанието не е било на ниво. Тогава особено силен е ефектът на „заразата“, връстни­ците са много важни и средата става критерий.

–       Ако един тийнейджър прекали с алкохола

–       Тийнейджърите симптом за проблема, който имат родите­лите му.

–       Каква е тяхната адекват­на реакция при първото напиване?

–       Тя трябва да е насочена не към детето, а към тях самите. Време е да се попитат какво направих и какво не, къде аз сбърках, какво аз изтървах. За­щото за да накажат детето за първото напиване, означава да го накажат за грешка, която не е негова, а е тяхна. А чисто практически, трябва да дей­стват в зависимост от това кол­ко е пиян тийнейджърът. Изве­стно е какво помага в такива случаи – повръщане, активен въглен, промивка на стомаха, линейка, ако нещата са толко­ва сериозни и това се налага. Във всеки случай обаче мо­ментът не е подходящ за как­вито и да било санкции, защо­то детето е неадекватно. Веро­ятно и то самото е уплашено и безпомощно и в този първи за него такъв момент е необходи­мо родителите да му бъдат под-крепа. По-късно могат да търсят причините за случилото се, но възрастните трябва първо да ревизират себе си, след това детето.

–       Ако то продължи да ком­пенсира липсите в живота си чрез алкохола, какво да предприемат майките и ба­щите?

–       Могат да говорят, да при­знаят собствените си слабос­ти и грешки, да помолят за из­винение, да забранят – зависи от ситуацията. Включително и да проявят твърдост. Има ро­дители, които може да са доб­ри, но нямат сила на характе­ра и са слаби хора. Тогава тий­нейджърът се опитва да им се качи на главата, което за него е нормално. Той е във възрас­тта, когато реже пъпната си връв психически.

–       Не са малко случаите, ко­гато деца изпадат в кома след прекомерни количества ал­кохол. Как се стига дотам?

–       С две думи – детският орга­низъм не може да преработи големи количества алкохол. Особено при момичетата, за­щото женският организъм е програмиран така, че да про­извежда по-малко количество от нужните ензими. Затова е много по-опасно, ако едно мо­миче изпие толкова алкохол, колкото и едно момче.

–       Момичетата или момче­тата са по-податливи на зави­симостите ?

–       По полов признак не може да се каже кои са по-податли­ви, но може да се каже на как­ви зависимости са по-податли­ви. Хранителните разстрой­ства се срещат по-често при момичета, алкохолна и нарко­тична зависимост – при мом­чета. Това е свързано с мъжко­то и женското начало, с начи­на, по който женският и мъжкият мозък са устроени. Но всички могат да се пода­дат на зависимости, особено ако в първата година от живо­та им не им е обръщано вни­мание непрекъснато. Неустой­чив характер развива бебе, което е плакало, без да бъде успокоявано и гушкано, дока­то все още не говори и не ходи. Докато не е усвоило думите, които го ориентират във вре­мето – то не знае, че има „пре­ди“, има и „после“. Не осъзна­ва, че има „аз“, има и „ти“. За него, ако я няма мама, няма го и него самото. Тоест плачещо­то бебе преживява това като умиране и натрупва страх от изоставяне. Трудно се доверя­ва и от там на верига се навързват лошите неща. Днес реално на планетата има ми­лиони хора с такава травма, дори само защото веднага след раждането бебето се от­деля от майката.

–       Кой е големият тийнейджърски страх?

–       Не може да се направи обобщение, зависи от конкрет­ния човек. Те хем искат да бъдат самостоятелни, хем не са узрели за това. Понякога като видят кусурите на родителите, децата протестират, че мама и татко вече не са идеални, а са им нужни такива. Това създа­ва особено отношение към ро­дителите – момичетата и мом­четата все още имат нужда те да им бъдат гръб, в същото вре­ме виждат, че като всички дру­ги имат слабости. И трябва да бъдат наказани за това, че не им позволяват самостоятелността, която искат.

–       Колко често трябва да си казваме, че се обичаме?

–       Колкото пъти почувстваме и поискаме това. Любовта е панацеята. Но за нея също са нужни много знания. Например опасна е една обсебваща лю­бов на майката, която не оста­вя детето да си поеме самосто­ятелно глътка въздух. Същото е и с една недозряла майка, която се вайка и се тръшка при най-малкия проблем и се сърди, все едно тя е бебето. Вредно е и едно вкопчващо или изразено ревниво поведение спрямо децата. Много неща се изживяват като любов, често така и ги наричаме, без изоб­що да са любов. Всъщност са си чист егоизъм.

–       По какво личи истинска­та любов?

–       Дали те обичам, ще усетиш по баланса – да те приема такъв, какъвто си, но без да бъда безкритична. В същото време да обичам и себе си. Любов е всичко това накуп, едновременно и заедно.

 

Кудзу – растението, което лекува малко болести, но се справя отлично в борбата с алкохолизма

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар