Преди 15 години двамата със съпруга ми напуснахме работа, продадохме къщата на баба и дядо на село и захванахме собствен бизнес – отворихме в гаража си магазин. Вярно, че се бъхтахме от сутрин до вечер, но бяхме щастливи, че не зависим от никого. Потръгна ни и малко по малко резултатите от труда ни започнаха да се виждат. Направихме ремонт на апартамента, купихме си нова кола, започнахме да ходим на почивка всяко лято, а Нова година посрещахме в Гърция или Турция. Поразглезихме и децата. Излезеше ли нов модел телефон или електронна игра, веднага им ги купувахме. Обличахме ги само с маркови дрехи, увеличихме им и джобните. Абе, заживяхме нашироко.
Въпреки че момчетата растяха и беше повече от ясно, че няма да останат да живеят при нас, на мен ми влезе мухата да купим по-голям апартамент. И мъжът ми се върза на акъла. Продадохме стария, теглихме ипотечен и потребителски кредит – нали трябваше да го обзаведем! И тъкмо когато си направихме къщата кукличка, нещата с магазина тръгнаха назад. На 100 метра от нас отвориха огромен супермаркет и клиентите ни намаляха, намаля и оборотът. Я влезеха 10-ина човека на ден, я не. И все мърмореха, че продаваме скъпо, а в големия магазин имало промоции и било по-изгодно. Накрая вече спряха да пазаруват от нас. Секнаха доходите ни, а спестяванията се топяха за 
погасяване на вноските по кредитите. Спешно трябваше да си намерим работа, но се оказа трудно. Малко по малко разпродадохме модерното обзавеждане и оставихме вкъщи само най-необходимите неща. Момчетата ни са вече студенти, но си намериха работа и поне не мислим за издръжката им.
Като теглихме с мъжа ми чертата, видяхме, че ще можем да плащаме ипотеката до януари догодина. Затова решихме да продадем жилището и да вземем по-малко. На синовете ни не им е приятно, че пак заедно в една стая ще трябва да живеят, но нямаме избор. Другият вариант е да останем на улицата.
Паднахме от високо и доста ни заболя. А сега ще ни се наложи да започнем отначало. След месец съпругът ми заминава на работа в Германия при свой братовчед, а от две седмици аз съм касиерка в същия онзи супермаркет, заради който затворихме. Но това да ни е проблемът – важното е да сме здрави, а ако един ден отново си стъпим на крака, може пак да помислим за собствен бизнес. Този път обаче със сигурност няма да се изхвърляме толкова.
Вера
Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment