Не искам да блъска като мен и да се притеснява, а да учи

Майка съм на 19-годишно момиче. Тази година дъщеря ми завърши гимназия с отличен успех. И въпреки надеждите ни, че ще кандидатства и ще продължи образованието си, тя си намери работа в една фирма като секретарка и започна там.

Понеже учеше в езикова гимназия, знае перфектно немски и английски, а компютрите са й в кръвта – няма нещо, което да й се опре. Сигурно затова са я харесали и са я предпочели пред другите кандидатки. Аз обаче изобщо не съм доволна от това. Първо, защото от едно време се знае какво е мнението за секретарките – че задължително спят с шефовете си, и второ, че тя пропусна една ценна година. Според мен сега й беше времето да стане студентка, докато са й още пресни знанията от училище. Като я повлече и работата, и инерцията, кой знае дали ще може догодина да се подготви за кандидатстудентските изпити.

Не стига това, ами преди седмица ни поднесе друга изненада. Заяви,че си е намерила квартира и от другия месец се изнася. Получавала достатъчно пари, можела да си го позволи и искала да бъде самостоятелна. Не съм от майките, които смятат, че децата им трябва цял живот да са хванати за полите им, но това ми дойде в повече. Мъжът ми обаче взе нейната страна – нямало нищо лошо в това дъщеря ни да иска да живее сама. Трябвало животът да я пооблъска, за да види и хубавите, и лошите му страни. Абе, нека се сблъска с трудностите, ама да не вземе да се събере с някого, да направят някое бебе и после да забрави мисълта за учене. А в днешно време без образование си за никъде. Аз така преди години – да не изпусна баща й, родих на 20 и след това не можах да завърша университета. Затова сега ме тъпчат в работата, ама аз мълча, че съкратят ли ме, никой после няма да ме вземе. Ей това са ми притесненията, ама никой не ме слуша.