Чудя се на всички хора, които вместо да стават по-весели и щастливи, са все по-отчаяни и нещастни. И как иначе, като в милата ни родина цари пълен хаос. Но това е тема на друг разговор. Въпреки всичко аз съм оптимист, не падам духом, вярвам – в доброто и в Бог, и знам, че някой ден животът ни ще се промени в положителна посока.
Единственото, което ме измъчва, е самотата, но се надявам да попадна на добронамерени хора, които са наясно със себе си, здраво стъпили на земята и знаещи какво искат. Да станем, ако не приятели, то поне добри познати. Все попадам на 
неподходящи, а това ме измъчва.
Сигурно в това ми е талантът, но се питам защо все на мен съдбата изпраща най-голямата тъга в любовта? Вече не ми се плаче – сълзите са за слабите, а и глас не ми остана да крещя, че нямам нищо на тази земя. В този свят студен, от лъжи сломен, искам само ти да си до мен.
Много ли искам?!
Илиян
Add comment