Никак, ама никак не е трудно да отгатнеш, че по-добрата половина на човечеството е… Нейно величество нежната половинка. Нежна, нежна, ама дойде ли есента, тя отнася най-големия зор! Защото това е сезонът, когато мазето е почти празно и навява лошо предчувствие за предстоящите трудни и студени зимни дни. Затова няма какво да се тутка по кафенета и клюкарски компании с колежки, щото в това време зарзаватът по сергиите омеква и само цените му се вирят яко нагоре, особено сега, когато поройните дъждове отнесоха богатството на градините ни.
Гледам я моята половинка как намръщено брои левчетата, пише и пресмята докъде ще й стигнат. Сетне обикаля сергиите на шопския пазар и мъкне със зор чантите с домати, чушки и патладжани. Хамалогия е, ама какво да я жаля – такава й е орисията!
Айде сега да видим моята каква е, като пороите отнесоха не само зарзавата, но и джанките, та няма и за един казан 
джибри. А купешката ракия хем не чини, хем е скъпа и прескъпа!… Но се примирявам и тайно се надявам дядото на село да е затулил някое буренце с огнена вода от миналогодишната реколта, за да има с какво да преглъщам мезето и бъдещите депутатски препирни в парламента.
А жената затова е жена! Да нареди вкусотиите в мазето, та и мъжът сит, и децата доволни. Тогава няма семейни скандали като в парламента, няма недоволно мърморене. В семейството ще цари мир и любов, а може да спастриш някой и друг лев за внуците, за задаващия се скъп ток и за какво ли не!…
Но най ме е страх, когато ни се изтресе някой неканен гостенин. Тогава жената смръщва недоволно чело, но не тича до супермаркета, ами слиза до мазето и за пет-шест минути изпедепцва някой шопски аламинут. Гостенинът си отива и няма начин да не скастри своята половинка, че не е кадърна да приготви такава гозба, каквато е ял при нас. А за да не се стига до този хал, най-добре е сега всяка нежна половинка да запретва ръкави и да не се тутка…
Бай Спас
Add comment