Името ми е Стефан, на 31 г. и съм заврян зет. Докато ви пиша писмото си, не знам да се смея ли, или да плача. Защото ситуацията, в която съм поставен, е наистина траги-комична.
Много обичам жена си Мая и затова се съгласих след сватбата да отидем да живеем у тях, макар да знаех, че ще трябва да делим къщата с майка й Дора и сестра й Катя. Но понеже въпросната къща е на два етажа, си представях, че с Мая ще имаме някаква самостоятелност. Още първата седмица от пребиваването ми там обаче разбрах колко дълбоко съм се заблуждавал. Трите жени направо ми разказаха играта. Знаех, че са много близки, защото тъщата е била само на 36, когато е останала вдовица, а момичетата са били на 10 и на 8. Наложило им се да се оправят без мъж, защото майката на жена ми не се омъжила втори път, макар че имала много кандидати. И как няма – била е хубавица, с къща в центъра на София. Тя обаче предпочела да се хване да работи на още едно място, за да осигури на Мая и Катя всичко необходимо и да не чувстват липсата на баща. Честно казано, шапка й свалям за това, защото хич не й е било лесно да отгледа 
дъщерите си, да ги изучи и да ги възпита. Мая е по-голямата от двете и рано-рано й се наложило да порасне и да се грижи за сестра си, докато майка й търчи от едната на другата работа.
Така че аз бях първият мъж, прекрачил прага на къщата им след смъртта на тъста, за когото бях чувал само хубави работи. В началото и трите се надпреварваха да ми угаждат, сякаш ги беше страх да не би да ми хрумне да си взема багажа и да си тръгна. Аз пък от своя страна се чувствах длъжен да им благодаря, задето така добре ме приеха в дома си. Затова се захванах с някои ремонти, които искаха мъжка ръка. Боядисах цялата къща – всяка стая от двата етажа, преподредих килера, направих нови рафтове в мазето, подмених изпочупените брави, поправих кранчетата на чешмите и куп още дреболии. Накрая реших да им покажа колко добър готвач съм и тук беше голямата ми грешка. След като няколко пъти аз приготвих вечерята, тъщата, балдъзата и жена ми в един глас заявиха, че вече само аз ще готвя, и на мен усмивката ми замръзна. Вярвайте – така стана. И не само че вече аз готвя в тая къща, дето има три жени, ами пазарувам, чистя и редовно събирам прането. Единственото, което май не правя, е да им пера гащите. Но сам съм си виновен, защото от доброто си сърце и от жал, че толкова време никой не се е грижил за тях, направих така, че да ми се качат на главата.
Стефан
Leave a reply