Преди години, без да питам някого, заминах с една приятелка за Италия. Бяхме повярвали на приказките, че там можем да станем известни. Само че вместо певици, ни направиха… момичета за всичко. Уж бяхме само сервитьорки, но разнасяхме питиета по хотелските стаи. Строго ни бяха забранени сексуалните контакти с клиентите, за да не разваляме реномето на заведението. Когато обаче печелиш малко, а за няколко часа за „пълно обслужване“ можеш да изкараш много, нямаше как да спазваме правилата.
Родителите ни обаче бяха преобърнали света, надушили следите ни и ни върнаха в България. Известно време си затварях очите пред проблема, но истината не търпеше отлагане – бях пристигнала у дома бременна. Родих момче точно когато трябваше да живея, да се радвам на младостта си и градя бъдещето си. Дадох детето за осиновяване – нито беше заченато с любов, нито нашите можеха да ме подкрепят и да понесат този срам – внуче с баща неизвестен.
След всичко това не ми оставаше друго освен да си намеря някой богат балък, който да се ожени за мен. Лошата ми слава, колкото и да ме преследваше, можеше и да ме изостави в някой хубав ден. Все пак бях красива млада жена. Разбира се, че се намери такъв мъж – дебел, груб и с 18 години по-стар от мен. С него живеем и досега, но нямаме деца. Въпреки голямото ми желание отново да имам дете, това щастие не ми се случи отново. В крайна сметка станах обикновена слугиня на моя богат мъж, дори се наложи да гледам на памперси и старите му родители.
Понякога ми се реве за живота, който живея, поплаквам си, дори често ругая съдбата си. Но най-вече себе си, защото за всичко сама съм си виновна, не намирам друг отговорен за кашата, която си забърках, и за положението, в което избрах да бъда.
Изпатилата
Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply