Отдавна подозирах, че съпругът ми Павел си има любовница. Все още го обичах и се питах дали да спасявам нашия брак, докато един трагичен инцидент не сложи край на терзанията ми.
Когато една вечер влязох в хола, Павел бързо прекъсна разговора си по телефона, но въпреки това чух последните му думи: „Утре ще дойда при теб.“ Гласът му звучеше толкова нежно, че чак сърцето ми се сви. Заради въпросителния ми поглед се престори, че обаждането е съвсем невинно – говорил с колега, който не го оставял на спокойствие дори една вечер. Но когато Павел ме погледна, видях несигурност в очите му. И заради това направо го попитах защо ме лъже. Спокойно добавих: “И двамата знаем, че това не беше никакъв твой колега…” Тогава чух думи, които разбиха на пух и прах света ми: „Преди да ме упрекнеш, ме изслушай. Обичам тази жена. Не знам как се случи, но с нея всичко е различно. И сексът също – за теб той е задължение, защото си трезва и разумна, а с нея е… огън. Тя събуди в мен мъжа, нуждае се от моята закрила, а ти винаги си била силна и самостоятелна.“ От ревност изпитах физическа болка. Всяка негова дума ме пронизваше. Успях само да попитам какво ще правим оттук нататък, ще се разведем ли? „Не знам“ – отговори ми той. Невъзможно е да ви опиша какво изпитах след този разговор. В душата ми бушуваха гняв и мъка.
Моника, дъщеря ни, се прибра и ме намери да плача в спалнята. Преди да продумам, тя ми каза, че с приятелката й Диди отдавна подозирали, че между нас с баща й нещо не е наред. Зададе ми въпрос, на който знаеше отговора: „Да не би да си е хванал любовница?“ Разплаках се още по-силно: „И то каква, кажи-речи на твоята възраст!“ Обясних й, че съм ужасно наранена и ще се разведа с баща й, не мога да продължавам да живея така. Откакто говорих с него, той дори не се опитва вече да крие, че е с другата.
„Ако татко иска развод, нека го каже.“ – отсече Моника. Бях смаяна от твърдостта й. Изглеждаше по-разумна от мен. Исках да се поуча от нея и да бъда така разумна, но не успях. Страдах и когато Павел се прибра в полунощ, реагирах остро. Нервите ми не издържаха, разкрещях се и изрекох какво ли не. За първи път казах нещо, което премълчавах с години: Твърдиш, че не съм събудила в теб нежност, а айсбергът в леглото ни беше ти, не аз.“ Скарахме се много грозно, накрая Павел ядосано тръшна вратата и си тръгна. Знаех, че отива при нея. Когато призори се прибра, остана да спри в хола. И аз вече не исках никаква близост с него.
Измина половин година, без някой от нас да вземе решение да се разделим. Дори не се карахме, почти не си говорехме. Павел прекарва времето си с нея, но не си тръгва от нас. Имам чувството, че не смее да ни напусне. Докато един ден ми съобщи, че другата е бременна в седмия месец. Бях шокирана, а мъжът ми съвсем ме разби с признанието, че до преди три месеца тя крила и от него, страхувала се как ще реагира.
Съпругът ми също беше объркан. Бременността на любовницата му се разчу, след като тя бе приета в болница, а на следващия ден мъжът ми, угрижен и неспокоен, отиде при нея. Не знаех какво да мисля, след като не се върна вечерта. Появи се едва на сутринта. Когато влезе, се уплаших – изглеждаше ужасно. Разплака се като малко момче: „Мъртва е, тя е мъртва…“ Заплаках заедно с него, макар да знаех, че тя ми обърка живота и ми отне щастието. Не можех да не попитам за бебето – беше живо, в кувьоз. Отидох да го видя и изтръпнах, като видях колко е мъничко. А в очите на Павел се четеше един въпрос: „Какво ли ще стане сега с моето дете?“ Скри глава в ръцете си и тялото му отново се разтърси от плач.
Изведнъж заявих нещо, което смути и мен самата: „Ще отгледаме бебето при нас. То няма вина за случилото се.“ Павел седеше безмълвно и първо помислих, че не ме е чул. И по-добре, казах си в първия момент, откъде ми дойде наум тази безумна мисъл. Но после Павел стана, взе ръцете ми и ги приближи до лицето си, целуна ме, прегърна ме и сърцето ми трепна – не бе го правил от толкова време!
Тогава изведнъж разбрах, че не мога да постъпя по друг начин. Давах си сметка в каква дълбока вода нагазвам – да се грижа за дете, родено от любовницата на мъжа ми. Представях си ясно как ще ме гледат хората, какво ще говорят зад гърба ми и как ще се подсмихват, като ме отминат… Да не говорим, че още не знаех как ще обясня всичко това на Моника. Но нищо от това не беше важно. Защото аз все още обичам съпруга си.
Една силна жена
Можете да ни пишете на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply