Казвам се Надя и съм на 27 години. Преди 8 месеца преживях тежка катастрофа, в която изгубих гаджето си Стефан и най-добрата си приятелка Мария, не знам защо съдбата реши да ме остави жива, без драскотина, но след случилото се не знам как да продължа напред.
След преживения шок, последва втори – когато се погледнах в огледалото няколко часа след като ме извадиха от колата, видях, че косата ми е побеляла напълно. И лицето, което ме гледаше отсреща, сякаш не беше моето, а на някаква старица. Майка ми ме успокоява, че страшното е минало, че всичко е пред мен, че просто ще се боядисам и пак ще съм си същата. Но аз знам, че това не е истина. Когато затворя очи, виждам окървавените лица на Стефан и Мария. Чувам се да крещя и цялата се разтрепервам, а не мога да помръдна, защото краката ми са притиснати от смачканите ламарини на колата, от които не мога да се освободя. Стряскам се и установявам, че отново сънувам – онази нощ, нощта на катастрофата.
След случката почти не съм излизала от къщи, защото се страхувам от всичко. Дори напуснах работа, не искам да общувам с никого. Леля ми, която е лекар, настоява да се срещна с психолог, но аз не искам. Защото каквото и да ми каже той, няма да ми върне нито Стефан и Мария, нито любовта и живота, които имах преди.
Надя
Мили читатели, можете да ни пишете на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply