Неотдавна за пореден път се убедих, че трябва да слушам интуицията си. Тя ми е помагала във всякак­ви сбъркани периоди от живота ми и дори не съм се замисляла защо правя това или онова.

След едно тежко дневно дежурство си мечтаех само да се прибера вкъщи и да спя поне до обяд на другия ден. Още докато си отключвах обаче, се обади моя приятелка и бивша ко­лежка – била в София на някакъв семинар, срещна­ла стари състуденти и ме канеха да отида при тях. Сърцето ми спираше от умора, но душата ми жаду­ваше да видя хората, с ко­ито бяхме супер близки, а после животът ни пръсна. Отдъхнах час, изпих едно силно кафе и тръгнах.

На вратата онемях от изненада – първия, когото видях, беше Борис. С него още от втори курс имахме странна връзка – всичко започна със секс, и то по моя инициатива, после се заобичахме, но понеже ужасно се ревнувахме, се разделихме. Аз тръгнах с друг, той с друга и само понякога тайно от всички се виждахме за по едно любене – не мога по друг начин да нарека онова, което преживявахме заед­но. После постепенно се разделихме – аз се омъжих и заминах, той се ожени и се отдаде на кариерата си. След време разбрах, че сме разменили ролите си – аз се прибрах, разделих се с мъжа си и се отдадох на работата си, а той след като се развел, тръгнал за чужбина. Затова не очак­вах да бъде там, но много ми хареса това, което ви­дях. Борис беше запазил спортната си фигура и, как­то някога, беше с дънки и раирана риза със загьнати ръкави. Още преди да стигна до него, усетих аро­мата му – може да е сме­нил сто парфюма, но мири­са на мъжкото му желание не можех да сбъркам с нищо. В момента, в който срещнах сините му очи, вече знаех как ще завър­ши вечерта. Бях сигурна и в още нещо – не беше слу­чайно, че се прибрах от работа направо вкъщи, че не побързах да откажа на приятелката си поканата, че въпреки умората исках да изглеждам възможно най-добре на тази среща.

Борис ми махна с ръка да отида при него и докато вървях към най-сексапилния мъж, когото някога съм познавала, изтръпнах ця­лата. А когато стана и ме взе в обятията си, исках тези здрави ръце никога да не ме пуснат. Все пак ги свали от гърба ми, дръпна стола и ме настани до себе си. Усетих коляното му до своето и изпитах лудото желание да съм с него на мига, веднага, без да губя и минута.

Не си тръгнахме след минута, но първи от ком­панията. Без да кажем и една излишна дума, оти­дохме вкъщи. Докато се качвахме по стълбите, Бо­рис не спираше да ме гали и целува, накрая ме грабна и на ръце ме качи до петия етаж – такова преживяване не ми се беше случило дори в деня, когато се ожених. Толкова треперех, че едва намерих ключа и добре, че той го взе от ръцете ми и отключи, ина­че като нищо и двамата щяхме да стигнем върха пред вратата. А зад нея ни очакваше фантастична нощ – приличаше на оне­зи, студентските, но беше по-зряла, по-сладка и по­чакана. Сякаш и двамата години бяхме събирали страст и търпение за нея.

Сутринта повторихме стария ритуал – кафе, за­куска, целувка и бегом по задачи – без въпроси, без уговорки, без обещания. Когато излязохме и хлоп­нах вратата зад гърба си, лошо предчувствие сви сърцето ми, но го прогоних – да почака, толкова мал­ко и кратки са щастливите мигове. Да, но сега не от­късвам поглед от телефо­на и все се ослушвам дали Борис няма да звънне на вратата. Три седмици само се чуваме и нищо повече не се случва. Не издържам повече само аз да го желая, а него да го няма. С никого – нито пре­ди, нито след любовта ни, не съм се чувствала така обичана и желана. Като че ли само е него съм истинс­ка жена. И само едно ми се върти в главата – нямаме време, отдавна не сме на 25, вече не е важно кой кого сваля. Единственото, което има значение, е онова, ко­ето ни кара да изтръпваме.

Този път интуицията ми мълчи и все още се коле­бая какво да направя. Не спирам да се чудя защо се страхува да бъде с мен. А аз искам да побързаме – защото нямаме време.

Милата

50те най-мръсни секс тайни на мъжете