Помня wсяка целувка на Павел – страстна и изга­ряща като въглени. Само един влажен поглед ми беше достатъчен, да разбера какво ще последва – сексмаратон до сутринта.

Не можех да устоя на желанието му да ме има. А и не исках да му отказ­вам, защото ми харесваше. Отдавах му се по вся­ко време. Само в понеделник не се виждахме. Лек­циите ми в университета бяха до късно, a mod се срещаше с приятели.Във вторник отпушвахме страстта си наново, още по-силна и изпепеляваща. Правехме го в колата му или в апартамента на не­гов приятел, който от 5 г. живее в Испания. Не оби­чах да ходя там, беше ня­как празно. Вярно, че лег­ло и топла вода ни бяха напълно достатъчни, но предпочитах през почив­ните дни у дома или у тях. Родителите ми не пропус­каха да се качат на вила­та, а неговите – при баба му на село.

Сексът не беше водещ във връзката ни, обичахме се до лудост с Павел, но все така се получаваше, че не устоявахме на нагона. Просто си бяхме паснали отвсякъде – от движенията на ръцете и краката, до об­ръщането по гръб или по корем. Няма по-голямо блаженство от това, хем да усещаш любимия всяка се­кунда, хем да те изненад­ва с нови екстри всеки път когато се видите. Вероят­но затова останах вцепе­нена след първия и… пос­леден наш скандал. После­ден, защото Павел си тръгна от живота ми. Зави­наги! Каза, че не очаквал да го нараня по такъв жес­ток начин. Още повече че ме бил предупредил как всичко друго ще ми про­сти, но изневяра – никога! За каква изневяра ми го­вореше? Та аз дори не съм си помисляла да го напра­вя с друг! Само с Павел ми беше пълно. Но явно не и на него, след като допус­на да повярва на“моя при­ятелка“, която искаше да ми го отнеме. И ми напра­ви мръсно.

След като си тръгна, че­сто звънях на мобилния, но той или не вдигаше, или казваше само: „Престани! Каквото било – било.“ Не можех да повярвам, че ис­тинска любов като нашата за секунди може да отиде в небитието. И да потъне вдън земя заради жена интригантка. Вулкан да беше, щеше да изригне, но наша­та любов – не. Павел я по­греба завинаги.

Нямах сили за нова връзка. Прекалено силно се бях привързала към него, инвестирах най-не­жните и искрени чувства, на които бях способна, и не можех да изровя в ду­шата си други и за друг.

Най-тъжната новина до­летя преди месец, когато за пореден път звъннах у тях и майка му ми каза, че Павел заминал при при­ятеля си в Испания. Чети­ри дни не станах от легло­то. Не спирах да плача и да проклинам онази доб­рожелателка, която съси­па живота ми.

От депресията се опита да ме извади съседка, ко­ято насила ме замъкна в близка дискотека. Отидох, но нито пих, нито танцувах. Все едно не бях сред ве­сели и спокойни хора, а сред движещи се мъртви сенки. И ми стана още по-лошо. Тръгнах си, за да се прибера в моя си свят -свят на отчаяние и пълна безнадеждност.

На следващия ден жи­вотът ми се преобърна. В пощенската кутия намерих писмо, адресирано до мен: София, жк Люлин…, вх.1, получател В. Иванова. Ми­лият ми Павел, явно беше разбрал, че всичко е лъжа, и е решил да ми се изви­ни. А и толкова четливо го беше написал! Почти с пе­чатни букви, чак ме учуди с красивия си почерк. „Единствена моя – така за­почваше изповедта, -върнах се от чужбина, но реших да ти пиша по този начин, а не да ти пращам имейл, защото знам, че няма да си отвориш елект­ронната поща. Не смея и да ти звънна по телефона. Прости ми за всичко, моля те! Знам, че те напуснах без време, но трябва да знаеш причината. Бях объркан, след като раз­брах, че Даниела е бре­менна от мен. Една вечер само, а последствия за цял живот. Ти обаче ме позна­ваш, никога не бягам от от­говорност. Ще бъда досто­ен баща на детето, но само теб мога да обичам и с теб искам да живея. Затова те моля, не ме изоставяй. Във вторник в 8 ч ще те чакам на нашата пейка в Борисовата градина, да погово­рим. Моля те, не отказвай. Ще те чакам, както никога досега. Целувка!“

Ако беше пред очите ми, щях да го заплюя в лице­то, но имах още няколко дни да помисля. Все пак реших да отида. Треперех цялата. Гримирах се през 10 минути, ревях, после отново слагах спирала и грим.

Точно в 8, както той ис­каше, седях на пейката. Па­вел го нямаше. Само ня­какъв непознат мъж обика­ляше покрай езерото „Ари-ана“, с роза в ръка. Явно и той чакаше скъп на сърце­то си човек. По едно време мъжът се приближи до мен и попита: И вие ли чакате напразно?. Напротив – отго­ворих аз, – моят Павел ще дойде всеки момент. Не може да ме излъже отново, особено след писмото, ко­ето получих. Станах от пей­ката, тръгнах по алеята, из­вадих писмото и отново го зачетох. Тогава мъжът с бързи крачки ме последва, заби поглед в писмото, дръпна го и с изумен поглед ме попита какво прави този бял лист в ръцете ми. Пис­мото било негово и адреси­рано до Ваня. Аз съм Ваня – отговорих на пресекулки.

Едва тогава видях адре­са на плика – София, жк Люлин, вх. 2, а не вх. 1.

Да, писмото не беше от Павел  и не беше за мен.

Ваня

Студът навън е отличен повод за еротично самоусъвършенстване