Сия няма обяснение за обратите в живота си. Всъщност, й ги причинява Валери, с когото са семейство от 3 години. От мил и нежен съпруг той изведнъж се превръща в претенциозен и изискващ мъж.
Аз наистина нямам представа защо Валери се промени, казва Сия. Първото, което ме учуди, беше категоричното му заключение: Този зелен лак на ноктите, Сия, не ти отива. Ако обичаш, бъди така добра, да го подариш на сестра си или на някоя приятелка. А аз утре ще ти купя безцветен! Гледах го право в очите и с поглед питах какво означава това? И то при положение, че дълго време си търсех точно този цвят и той това го знаеше.
Ти не му ли припомни?
Бях толкова ошашавена, че дума не обелих. Колкото и незначителна да изглежда на пръв поглед тази случка, за мен си е чиста обида, защото Валери ми отнема свободата и ми налага своя вкус. Чак след седмица събрах смелост и му казах, че ще си купувам лакове и червила, каквито на мен ми харесват, а не на него. Нещата се по-успокоиха, но… до следващия път.
Какво се случи тогава?
Имахме среща с приятелско семейство, да пием по кафе. Валери поиска да си облека една къса черна рокля, която вече ми е тясна. Обясних му, че няма как да стане, защото ми е малка, а той: Ами, така е, като си надебеляла! А и не правиш никакви опити да ги свалиш тия 3 килограма. Вземи се в ръце, да не се излагаме пред хората! Искам те съвършена! Очите ми се насълзиха.
Облече ли роклята?
Да, макар че цялото ми същество се бунтуваше. Нито срещата с приятелите ми беше приятна, нито аз се чувствах комфортно. Все едно, че бях в скафандър. Не знам как роклята не се разцепи по шефовете. Като се прибрахме, го попитах защо е този тормоз, какво още иска от мен? Пак ми каза същото – искал да съм идеална.
Всички знаем, че идеални хора няма.
И той го знае. Но най-големият проблем ми е, че той иска всичко – да съм и перфектна домакиня, и идеална съпруга, и секси любовница. Опитва се да ме моделира по свой вкус – като пластилин ме държеше в ръцете си.
Говориш в минало време?
Преди седмица се прибрах за малко при нашите.
Дадох си време за размисъл, защото имаше и трети неприятен случай. Една вечер, след като хапнахме и пийнахме, си легнахме. Любихме се, както винаги. А после той ме попита: Ти няма ли да станеш и да измиеш чиниите? Кой мъж, кажи ми, след като жената му е доставила удоволствие в леглото, ще я кара да става, за да измие 2 чаши и 2 чинии? И то при положение, че неизмити съдове аз никога не оставям. Просто този път така се получи.
Валери, всъщност, обича ли те?
Сигурна съм, че ме обича, но аз вече… не знам. Все по-слаби са ми чувствата към него, все по-рядко искам да мисля за общо бъдеще. Различното е, че колкото аз повече се отдръпвам, толкова той повече напъва да ме вижда. Вчера, като се чухме по телефона, плачеше. Молеше ме да му простя, да се върна при него, защото само с мен можел да живее. Сигурно е така и вероятно аз съм неговото пристанище, но той моето вече не е. Не искам да живея ничий друг живот, а моя си. В крайна сметка, нито човек съм убила, нито съм излъгала. А и след като ми прави забележки за елементарни неща – лак за нокти, рокля, чинии… какво остава за сериозните? Нима имам бъдеще с такъв човек?
Add comment