Да видиш детето си в истерична светлина не е най-приятната гледка на света
Не знаеш дали да го шамаросаш или да го успокоиш с нежност и грижа. Или и с двете в различен ред.
Детската истерия е състояние, което трябва да се овладява за доброто на всички. Да, на теория е лесно, но когато пожарът на емоциите се разгори до небесата, никой не мисли за теория, а действа с интуиция. Макар да няма универсално правило за справяне с истерията на детето, не пречи да опитате да му помогнете.
Запазете спокойствие. „Прехапете“ езика си, извийте ръцете си, дишайте дълбоко. Трудно е, но върши работа. Детето вече е загубило контрол и няма нужда от вашата порция. Забравете правилото „клин клин избива“ в този случай.
Не крещете и не удряйте. И това не е лесно, спор да няма. Но всеки вик подклажда огъня на истерията отново и отново и я удължава във времето. Истината е, че едно плясване по дупето или крясък може да изненадат детето то да спре с истеричните прояви. Но това съвсем не означава, че то няма да се върне към тях, когато се опомни от първоначалния шок. По-лошото е, че гневът може да остане да тлее в детето без да има външни проявления. И да избухне отново в първия удобен случай.
Игнорирайте. Уверете се, че детето не е в ситуация, която застрашава Здравето и живота му и няма опасност да счупи нещо около себе си и просто лишете истерията от внимание. Ако вие сте обектът на детския гняв или усещате, че не може да контролирате своя, обърнете мълчаливо гръб или излезте от стаята, докато бурята премине, пише списание „За жената“.
Leave a reply