Бъдете внимателни: Детският страх може да еволюира във фобия

Кога за последно сте пристъпвали със залепен за стената гръб от страх, че тъмното има ръце и иска да ви сграбчи?

страх

Сигурно е било отдавна, в детството. Всеки минава през лабиринта на порастването с богат набор страхове. От тъмното, от високото, от шумното, от под леглото. От непознатото. Колкото повече се запознаваме с него през годините обаче, толкова по-малко ни плаши. Лошото е, че тъкмо сме се научили да се справяме с детското тъмно, а се оказва, че възрастното светло съвсем може да ни изкара акъла. Страхуването е мъчително изживяване и на 5, и на 50 години. С тази разлика, че на 5 нямаме опит да се справим сами.

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО

Обърнете се с разбиране към проблема. Без значение дали продавачката в кварталния магазин, светкавицата в небето или поклащането на клоните на дърветата карат детето да изтръпва. Обгърнете го с внимание и му позволете да ви се довери. Не се присмивайте, не спорете и не омаловажавайте страха. Може да е напълно излишен според възрастните ви критерии, но това не означава, че не смразява до ужас сънищата на детето. Репликата „Няма от какво да се страхуваш“ не върши работа. И вие знаете, че няма нищо страшно в паяците, но подскачате 20 сантиметра от земята всеки път, когато се срещнете с такъв.

Предложете съдействие, вместо да убеждавате детето, че страхът му е неоснователен. Ако детето не иска да играе в градинката, защото там има куче, не упорствайте, сменете градинката. Или хванете детето за ръка, гушнете го, ако така ще се чувства по-спокойно, и преминете покрай четирикракото. Веднъж, два пъти, 100 пъти. Докато детето само не започне да преодолява дискомфорта си. На сила смелост не става.

Нито на практика, нито на теория детското краче може да отиде в канала заедно с водата. Не и според вас. Това съвсем не означава, че в детската глава не може да се развие подобен страшен сценарий. Не драматизирайте в недоумение, а обяснете със сериозни аргументи, че това е невъзможно, покажете нагледно какво може да мине през решетката на сифона и какво не. Ако детето се страхува, че подстригването може да боли, седнете първо вие на стола и позволете на фризьора да отреже от вашата коса.

РАЗИГРАЙТЕ СТРАХА

Влезте в ролята на чичо доктор и прегледайте обстойно всички плюшени играчки у дома. А след това поканете малкия „колега“ специалист да провери дали сте предписали правилно лечение. Така детето ще има поне бегла представа какво се случва в лекарския кабинет. По-малко неизвестни, по-малко страшно.

НЕ ЛЪЖЕТЕ

Ако детето ви попита дали се страхувате, не бягайте от истината. В страха няма нищо страшно, стига да знаем как да го преодоляваме. И това е най-важното, което детето трябва да знае. Не е необходимо да го информирате за паяците, височините, острите предмети и зелените човечета, които все още посещават сънищата ви.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар