Завистта не е вродена, тя се придобива?

Завистта се формира още в най-нежна детска възраст

Например малкият човек вижда как другите деца са отрупани с подаръци, галят ги по главата, а него не го забелязват. Той се чувства ощетен, никому ненужен и в душата му за първи път се поражда чувството на завист. Самите родители също формират у своите чада комплекс за малоценност – разбира се, водени от най-добри намерения.

Представете си ситуация, в която мъдрата майка казва на детето си: „Виж колко е старателен Ангелчо. Винаги е чистичък, с бяла блузка. А ти си ми такъв мьрльо“. Съзнанието на детето не притежава способността за критично възприемане и то разбира майчините думи така: Ди си лош, а Ангелчо е добър. Бъди като него“. Естествено, за малчугана това е травмираща ситуация, защото майката – центърът на неговата Вселена — му дава да разбере, че вече не го обича, че Ангелчо й харесва повече. Какво да прави, как да си върне ксамнната любов? Много просто: да стане като Ангелчо! Ами ако не е по силите на му? Тогава започва отчаяно, по детски да завижда…

Първият травматичен опит е получен и в подсъзнанието на детето е „записано“ това събитие. Ако след време майката му даде за пример някой друг, първичният опит ще бъде закрепен. Когато на „флашката“ на паметта бъдат записани няколко аналогични събития, вече може да се твърди, че формирането на комплекса за малоценност е завършило и през целия си живот този човек ще реагира негативно на хората, които успяват по-добре от него; той отчаяно ще завижда, потвърждавайки своя травматичен опит. обявяваме воина на завистта!

За съжаление, повечето от нас в определени моменти от живота си изпитват завист. Едни честно си го признават, а други старателно го крият. Ако на въпроса: „Завиждате ли?, човекът отговаря „He“, значи той лъже. А ако четейки тези редове, искрено вярва, че никога в живота си на никого не е завидял, лъже самия себе си, задълбочавайки ситуацията: когато порокът е опознат, борбата с него е по-лесна. Ако си признавате, че ви се е случвало да изпитвате някакво недобро чувство, значи в известна степен вече работите над този проблем. И това е много добре -тръгнали сте по пътя на оздравяването!