Способен ли е ревнивецът да обича?

Всички понякога ни полазва ревност, замъгляваща поглед, разсъдък, любов

Онова зеленооко чудовище, измислено от Шекспир, за да опише болезненото чувство за собственост на героя си Отело. Мавърът, услужливо прекъснал живота на любимата си Дездемона.

Ревността е злоупотреба с въображението. Ние си измисляме неща и вярваме В тях. Вярваме им, защото фантазиите може да ни сдобият с доволно добри изразни средства, които имитират реалността. Помислете колко често ви се струва, че това, което сънувате, е истина… докато не се събудите.

Разбира се, понякога хората имат истински и оправдани причини за ревност. Разликата обаче трябва да е в ситуацията, а не в психологическа настройка. Ако някой ребнува без оправдана причина, или всеки път изблиците на чубстВото му за притежание излизат извън всякакви пропорции, то най-вероятно този неуверен в себе си човек има нужда от помощ.

Как да разберем дали този момент на преувеличаване на проблема е свързано с реалността или е израз на безсилие срещу собстбената ни недостатъчност?

Ревнувайки, ние разхищаваме енергия и отдаваме на тази емоция прекалено много внимание. Каквото посеем това ще пожънем. Помните, нали? И преди да посегнем към шишето със зеленоокото чудовище, наблюдавайте внимателно какво провокира появата на това усещане у вас. Анализирайте честотата на мислите и емоциите, които ви душат, и след това минете стъпка по стъпка в обратна посока, за да осъзнаете целия процес с помощта на интелекта си. Кой знае? Може да се окаже, че ревността изобщо няма почва в любовта ви, пише списание „За жената“.