Преди няколко дни не можах да заспя. Освен всичко друго и отвън се чуваха необичайни шумове.
По едно време станах да се разходя, за да не се въртя мъчително в леглото. Застанах пред прозореца и какво да видя – в 2 часа миеха нашата малка софийска уличка! Нещо, което не се е случвало от години. Стана ми хубаво и си представих, че когато на другия ден тръгна на работа, тя ще е чиста и ще ми е приятно да вървя по нея. Уви, не се случи нищо подобно.
Още като се събудих, пак надникнах през прозореца. Някакъв клошар беше извадил от контейнера за боклук няколко торби, разсипал съдържанието им наоколо и ровеше с пръчка стари дрехи, остатъци от храна, празни опаковки. Много се ядосах, идваше ми да отворя прозореца и да се развикам, но беше твърде рано и се притесних, че ще събудя съседите.
Неотдавна бях в Германия и Холандия. Там също оставят разни вещи извън контейнерите, но обикновено това са електроуреди, върху които има бележки „Работи!“ И всеки, който се нуждае от нещо, може да си го вземе. Тогава завидях на европейците и за разделното хвърляне на боклуците, което у нас така и не можа да се наложи, въпреки разноцветните кофи, поставени на доста места в София. Ние сме като туземците – мятаме каквото и където ни падне, дори без да погледнем дали сме улучили точното място. Нима е толкова сложно да се разделя хартията от стъклото? Нали всичко това е не за някой друг, а за нас и най-вече за децата ни!
Когато излязох от къщи, вместо по чист и измит тротоар, стъпвах по хвърлени фасове, хартийки от мазни банички (наблизо има баничарница) и… гадни храчки. Доплака ми се – та нали само преди няколко часа бяха измили!
Чудя се защо сме такива ние, българите. Искаме да ни е чисто, все говорим, че някой не е измел или измил, а когато хората са свършили прекрасно работата си, вместо да сме благодарни, плюем върху труда им. Все чакаме някой друг да ни направи хубавото! Може от години да сме в Европейския съюз, но скоро няма да станем европейци. Поне така мисля аз!
Станислава
Leave a reply