Когато с жена ми Таня се включихме в нов строеж в квартала, нямахме търпение жили­щето ни да стане по-бързо, та и ние най-пос­ле да си имаме нещо свое, а 8-годишният ни син Мирко – детска стая. Затова по бързата процедура оправихме банята и едната спалня и веднага се нанесохме, още преди официално да пуснат тока и парното.Като нас бяха Димо и  Силвия от горния етаж. Те даже банята не бяха довъ­ршили, ама понеже живе­ли преди това на кварти­ра, нямали възможност да плащат повече наем. Опу­шихме се по съседски с тях, а и като разбрахме, че са белотаджии, съвсем ни стана драго на сърцето. Хем добри комшии щяхме да имаме, хем се радвах­ме, че вечерите ще я ка­раме на белот и ракийка. Неслучайно е казано, че съседът е по-ценен от род­нина. Още повече пък при нас, защото и двамата с Таня сме от провинцията.

За цяла година може би четири-пет вечери не сме се виждали. И децата си гледахме заедно, и на празниците се събирахме или у нас, или у тях.

По Великден пак ня­махме възможност да отидем при родителите си, те също и си заформихме страхотен купон. Аз пийнах малко повеч­ко, на Димо и Таня им се приспа и легнаха, а Сил­вия поде темата за еко­логично чистите продук­ти – как ако си на село, имаш голяма къща и фи­нансови възможности, ще си хем по-здрав, хем по-спокоен. Там няма стрес, няма напрежение. Аз на свой ред се поше­гувах, че сексът е най-доброто лекарство – оп­равя и стреса, и всичко. Тогава Силвето – о, Боже! – и тя вече на гра­дус, се премести на дивана до мен и се притисна до гърдите ми. „Ами като оправя всичко, Стояне, хайде да ме излеку­ваш!“ Признавам си, не я разбрах в началото, по-скоро помислих, че и тя се шегува като мен, ама… истина си беше. Тя ме искаше. Как го напра­вихме, да си призная, не помня съвсем, че бая ра­кия бяхме опънали, но знам, че ми беше хубаво.

От тук нататък не мо­жахме да се спрем. Сил­вия се оказа огън жена. В началото ми беше малко чоглаво – не толкова зара­ди Таня, колкото заради Димо, ама с времето свикнах. Казвам си – как­во пък толкова, никой не е умрял само с една жена или само с един мъж. А и така е по-удобно – знаем другите кога са на работа и няма как да се издъним. Пък и щом ни се прииска, нито пари за хотел се на­лага да даваме, нито за шампанско, рози и разни романтични екстри.

Сигурно се чудите защо ви пиша. Защото ми се ще да предупредя по-млади­те, че всеки изневерява, но като се пази и внима­ва да не го хванат, драми­те ще бягат далече от него. И животът ще върви по вода – и семейният, и из­вънбрачният. Баба ми на­времето казваше, че мо­жем да правим каквото и където си поискаме, сти­га да не нараняваме дру­гия. Права се оказа.

Стоян

Хормон спира мъжете да изневеряват на жените си!