Когато с жена ми Таня се включихме в нов строеж в квартала, нямахме търпение жилището ни да стане по-бързо, та и ние най-после да си имаме нещо свое, а 8-годишният ни син Мирко – детска стая. Затова по бързата процедура оправихме банята и едната спалня и веднага се нанесохме, още преди официално да пуснат тока и парното.Като нас бяха Димо и Силвия от горния етаж. Те даже банята не бяха довършили, ама понеже живели преди това на квартира, нямали възможност да плащат повече наем. Опушихме се по съседски с тях, а и като разбрахме, че са белотаджии, съвсем ни стана драго на сърцето. Хем добри комшии щяхме да имаме, хем се радвахме, че вечерите ще я караме на белот и ракийка. Неслучайно е казано, че съседът е по-ценен от роднина. Още повече пък при нас, защото и двамата с Таня сме от провинцията.
За цяла година може би четири-пет вечери не сме се виждали. И децата си гледахме заедно, и на празниците се събирахме или у нас, или у тях.
По Великден пак нямахме възможност да отидем при родителите си, те също и си заформихме страхотен купон. Аз пийнах малко повечко, на Димо и Таня им се приспа и легнаха, а Силвия поде темата за екологично чистите продукти – как ако си на село, имаш голяма къща и финансови възможности, ще си хем по-здрав, хем по-спокоен. Там няма стрес, няма напрежение. Аз на свой ред се пошегувах, че сексът е най-доброто лекарство – оправя и стреса, и всичко. Тогава Силвето – о, Боже! – и тя вече на градус, се премести на дивана до мен и се притисна до гърдите ми. „Ами като оправя всичко, Стояне, хайде да ме излекуваш!“ Признавам си, не я разбрах в началото, по-скоро помислих, че и тя се шегува като мен, ама… истина си беше. Тя ме искаше. Как го направихме, да си призная, не помня съвсем, че бая ракия бяхме опънали, но знам, че ми беше хубаво.
От тук нататък не можахме да се спрем. Силвия се оказа огън жена. В началото ми беше малко чоглаво – не толкова заради Таня, колкото заради Димо, ама с времето свикнах. Казвам си – какво пък толкова, никой не е умрял само с една жена или само с един мъж. А и така е по-удобно – знаем другите кога са на работа и няма как да се издъним. Пък и щом ни се прииска, нито пари за хотел се налага да даваме, нито за шампанско, рози и разни романтични екстри.
Сигурно се чудите защо ви пиша. Защото ми се ще да предупредя по-младите, че всеки изневерява, но като се пази и внимава да не го хванат, драмите ще бягат далече от него. И животът ще върви по вода – и семейният, и извънбрачният. Баба ми навремето казваше, че можем да правим каквото и където си поискаме, стига да не нараняваме другия. Права се оказа.
Стоян
Хормон спира мъжете да изневеряват на жените си!
Leave a reply