И Дарина, и животът й, и семейството й щяха да бъдат различни, ако беше дошла на този свят по-рано. Тя обаче беше дълго чакано бебе в семейство на интелигентни и заможни хора. И когато молбите им да имат детенце бяха чути и чудото се случи, родителите й сякаш се зарекоха да й осигурят всичко, да я пазят от всичко, да й угаждат за всичко… След време това „всичко“ роди нейното „никога“.
Колкото по-голяма ставаше Дарина, толкова по-лесно се заричаше, че повече никога няма да: слуша глупостите на баба си, да дава бастуна на дядо си, да носи свои кукли в детската градина, да седи на чина с еди-кого си, да бъде приятелка с еди-коя си… Така в годините синеоката красавица с руси къдрици се превърна в егоистично, капризно, себично момиче. Дарина не знаеше какво е да приемеш чуждо мнение, да направиш компромис, да се съобразиш с друг човек, да пуснеш някого да мине пред и теб, да му отстъпиш мястото си, да се откажеш от своя план заради обшия. В крайна сметка остана без приятели, без хора, на които да разчита и които да я обичат.
Страшно стана, след като родителите й загинаха в нелеп инцидент. Тогава тя заплака с горчиви сълзи, повтаряйки как никога няма да се оправи сама и никога няма да им прости, че са я изоставили. После „закле“ приятелите си, доколкото ги имаше, никога да не й причиняват подобно нещо. След време забрави, че „никога няма да се омъжи за някого, който не е висок, с черна коса, зелени очи и много пари“. Обърна гръб на свестни момчета, които я сваляха, подигра се с чувствата и сериозните намерения на не един и двама, дори разведе и излъга известен доктор, изгубил ума си по нея. В един момент Дарина се уплаши, че няма кой да чуе нейното категорично: „Аз никога…“ А и вече беше на 33 години.
Втурна се да търси някого, за когото да се омъжи. Петър не беше партията, която заслужаваше, но го прие като по-малкото зло. Нищо в семейния им живот не съвпадаше с нейните представи – нито прозата в кухнята, нито празникът в спалнята. Детето, което износи в глезотия и роди в преструвки, съвсем преобърна света й. Както „никога не жертваше съня си“, така будуваше нощем и кърмеше през три часа. Както „никога не можеше да се върти около печката“, готвеше супи за мъжа си и пюрета за бебето. Както „никога не се лишаваше от интересни преживявания“, три години стоя вкъщи и се грижи за сина си. Както „никога не пропускаше море“, започна да летува в Сандански, защото детето имаше проблеми с белите дробове… От десетките „никога“, които изпълваха речника и живота на Дарина, не остана нищо. И нямаше как да е иначе, но колкото пъти се отказваше от някое „никога“, толкова драми преживяваше. А можеше да живее къде-къде по-лесно – и със себе си, и с другите, ако някой навреме я беше научил, че светът е за двама и душа се вади не с кука, а с памук.
Leave a reply