Човек никога не знае какво му е отредено да преживее

Когато построиха блока, на етажа до нас се настаниха Соня с майка си, а до тях – младоженците Милка и Христо. Бяха красиви и интелигентни инженери, но и двамата болезнено честолюбиви и амбициозни. Въпреки че се бяха оженили по любов, много скоро съревнованието между тях кой е по и най, надделя над чувствата им. Синът им беше 6-7-годишен, когато се чу, че Христо си има сериозна любовница, при която често остава да преспива. Това не попречи на Милка да върви с гордо вдигната глава и да демонстрира, че хората си измислят и шушукат небивалици.

Иван – братът на Христо, често им гостуваше. Беше ерген, също инженер и дори по-красив от батко си. По всичко личеше, че не му се стои в затънтеното родопско селце, където живееха родителите им, и това е причината да си търси в София не само работа, но и съпруга с жилище. Дали е харесал повече Соня или тристайния й апартамент, така и не разбрахме, но изненадващата им сватба дълго бе повод за съседски клюки. Младата булка, макар и 30-годишна, имаше пълно основание за самочувствие: коренячка софиянка, със собствено жилище и безупречен морал. Може и да е имала някакви връзки, все пак не беше първа младост, но никога не видяхме мъж да я изпраща, камо ли да влиза у тях. Макар да не бе грозна, всички мислехме, че ще си остане стара мома, а тя направо изби рибата. Не само, че взе красив и изучен мъж, ами го сложи под чехъл от първия ден на брака им. Иван ходеше на работа, пазаруваше, помагаше на Соня вкъщи и я слушаше, въпреки че той бе по-интелигентният и по-умният от двамата. Но с нейния инат никой не можеше да се пребори. Често, прибирайки се, ги чувах по стълбите да спорят за нещо. Иван говореше тихо, а тя отсичаше: „Казах вече не и толкоз – това е положението, избий си го от главата!“

Когато Христо, братът на Иван, подаде молба за развод, Милка не бе съгласна и отлагаше делата. Соня пък стана свидетелка на етърва си в защита на брака им. От домоуправителката, която също присъствала, разбрах, че е изнесла цяла лекция на съдиите как трябва да пазят, а не да разрушават с лека ръка семействата. Разказвала с подробности какви прекрасни съпружески отношения имат Христо и Милка и че дребните раздори, които съществуват навсякъде, не са повод за раздяла. А на излизане от залата се заканила, че няма да допусне някаква си развратница – любовницата на Христо, да дойде да живее до тях.

Въпреки проточените две години дела, разводът все пак се случи. Христо изплати половината жилище на бившата си съпруга и само след месец доведе в дома си приятелката си Лазарина, за която се ожени.

Соня побесня, не само че не я призна за етърва, но забрани на Иван да контактува с брат си и с „онази кучка“. Аз пък, да ви кажа честно, за първи път видях Христо истински щастлив. Двамата с Лазарина се прибираха усмихнати и хванати за ръце, преливащи от любов един към друг. Още същата година им се роди момиченце, кръстиха го Христина – на бащата. И всичко щеше да е наред, ако Соня не продължаваше да слугува на морала и ината си, да сипе клетви по тях и да тормози мъжа си. Стана така, че двамата братя се виждаха в града скришом, защото Иван не смееше да се противопостави на жена си.

Няколко години след това животът в двете семейства започна да се обръща на 180 градуса. Христина бе 7-годишна, когато Христо получи инфаркт и почина. Оказа се, че е вдигал кръвно, без да усеща. Месеци след трагедията Соня получи инсулт и едната половина на тялото й се обездвижи. Цялата тежест, не само за дома, но и за нея, падна върху плещите на Иван. От грижи и умора отслабна, бузите му хлътнаха, прегърби се, но продължи да обгрижва жена си като малко дете.

Но бедите на фамилията не свършиха дотук. Наложи се той да отиде само за ден до родния си край, за да изповядват с братовчедите им продажба на имот. Редно беше в колата с него да пътува и Лазарина – вдовицата на Христо, но заради омразата на Соня тя замина с автобус. И слава Богу, защото на връщане от бързане, притеснение или умора Иван заспал на волана, блъснал се в някакво дърво, колата се преобърнала няколко пъти и той загинал на място…

Ще спестя подробностите по стопяването на ледовете между двете етърви – вдовици, но истината е налице. Вече три години за неподвижната и безпомощна Соня се грижат единствено Лазарина и порасналата й дъщеря Христина, която е наследила от родителите си не само красотата, но и добротата им. Такъв е животът – човек никога не знае какво му е отредено да преживее.