За хората, които не го познават, Николай е просто един чехльо. Отстрани изглежда така – стана мъж на 36 г., а още върви след Виолета, все едно е единствената жена на света. За другите майтап, но за него е истина – обича я още като ученик, абитуриентският им бал завърши у тях и той най-после беше щастлив. Наивно си помисли, че любовта му вече е споделена. Изобщо не знаеше, че неговият ад тепърва започва.
Виолета има своята истина – отдавна му била показала, че всичко е било само авантюра и тя е приключила. Има свой път, свои планове и свой живот, в който по никакъв начин не се вписва Николай. Но той отказваше да проумее и да приеме това. Тръгна след нея като послушно куче – записа техническия университет в София, 
защото тя отиде там да учи стоматология. Нае си квартира в нейния квартал, за да е близо до нея. Проваляше си сесиите, защото зарязваше всичко, когато тя му свирнеше. Нито един празник не отпразнува като хората – стоеше сам, не правеше планове, чакаше я да му свирне.
Докато на един свой рожден ден му представи годеника си. После покани Николай на сватбата си. След няколко месеца му предложи техническата поддръжка на офисите на мъжа си. Като се роди синът й, той стана нещо като нейна бавачка – помагаше й, разнообразяваше я, обслужваше нея и малкия като личен шофьор…
Толкова му се ядосвах, какво ли не му говорех, с какви ли не жени го запознавах – никаква промяна. Как да спасиш човек, който не иска да бъде спасен? Никак. Единственият му шанс е да спре да я обича… в някой друг живот.
Йордан
Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment