Винаги съм се чудела на онези родители, които се бъркат в живота на вече порасналите си деца. Не се ли страхуват, че може да сгрешат? С какво сърце ги гледат нещастни? И не е ли това чиста проба егоизъм?
Иван е З8-годишен, но никога не е имал свое семейство. Веднъж беше пийнал повече и ми разказа своята история, която според него е причината да е сам и до днес.
Като студент всяко лято работел в някой от хотелите край морето като барман. В годината преди да се дипломира бил на Златните пясъци и там се запознал с Мариана. Момичето танцувало в същия нощен бар, където той сръчно правел коктейли. Влюбили се още в началото на сезона и през следващите 3 месеца изживели прекрасна любов. Иван малко ревнувал, че тя се показва пред толкова мъжки очи, а Мариана винаги го успокоявала, че танцува само за него. Докато била на дансинга, не сваляла очи от бара и често му изпращала въздушни целувки. Стигнало се дотам, че веднъж дори шефът й направил забележка за това.
През свободното си време двамата били неразделни. Събрали се в една стая, заедно ходели на плаж и се разхождали край морето, хванати за ръка или прегърнати. Колкото до любенето, той никога досега не бил срещал жена, с която да се чувства така добре в леглото. В края на лятото вече заговорили за сватба.
Мариана била готова да се откаже от работата си, за да му роди дете. Иван й обещавал, че ще се прехвърли задочно, за да може да ги издържа. Мечтаели за свой дом и семейство. През септември първо отишли в неговия град, за да я запознае той с родителите си. А те ги посрещнали на нож, не се притеснили да кажат на сина си пред момичето му, че са имали други планове за него. И най-лошото, че не желаят да им доведе за снаха танцьорка от нощен бар. Мариана се разплакала, грабнала си сака и хукнала към гарата. Иван напразно я увещавал да остане, уверявал я, че той не мисли като тях и ще се ожени за нея въпреки мнението им. Тя обаче заминала.
Още на другия ден Иван я последвал. С пристигането си в София позвънил у тях. Вдигнала майка й и му казала повече да не я търси. Нямало да позволи на дъщеря си да се омъжи за човек, който я кара да плаче. Макар че се опитвал още много пъти, Иван така и не успял да поговори с Мариана. Обикалял нощните барове, ала никъде не я открил. Срещнал я случайно след няколко години – водела за ръка малко момченце. На това място той въздъхна дълбоко и добави, че то можело да е неговото. И промълви: „Тя танцува за мен само едно лято“.
След дипломирането си останал в София и години наред се сърдел на родителите си. После някак забравил. Давал си сметка, че са го направили за негово добро, но и до днес не спирал да ги вини за самотата си.
Leave a reply