Стоя си у дома, а мислите ми се отронват като есенни листа. Тъжна, отчаяна и изморена съм, но едновременно с това и щастлива. Защото ви има вас и мога да ви споделя всичко.
В живота си досега съм срещала много хора, виждала съм какво ли не, но най-лошото е, че съм била предавана. Вярваш на някого, доверяваш му се, честен и откровен си с него, а накрая той те наранява. Има ли по-голяма болка от тази?
Много хора слагат всички в графа приятели и през ум не им минава колко от тях наистина са такива и колко са просто познати, които питат как си единствено за да се намират на приказка и да те обсъждат. Аз се замислих над това и си направих равносметка. От дългия списък с имена, записани в телефона ми, се оказа, че мога да 
разчитам само на двама – на сина ми и на Илия, който в годините се доказа като истински приятел и брат. Двамата са готови на всичко за мен. В жестокия ни свят, в който всичко е само интереси, аз съм щастлива, че ги имам.
Не всичко, мили приятели, е материално. Голи се раждаме и голи си тръгваме от този свят. Защо е тази злоба? Радост, щастие, късмет, любов – могат ли да се купят? Само истинското приятелство дава сили на човек да се бори с живота. То се гради с години, преминава през бури и изпитания, за да устои на всички предизвикателства.
Станимира
Не се колебайте, пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply