И моята драма не е за подценяване, затова ще я споделя с вас. Дори и само на един читател да помогна, пак ще е нещо.
Имах много добра приятелка – Вяра, с която работехме в пощата цели 9 години. Дотолкова се сближихме, че запознахме и семействата си. Мъжете ни станаха приятели и започнаха заедно да ходят за риба, а дъщерите ни от време на време се събираха на кафе. После ни родиха по един внук и с Вяра често разхождахме малчуганите в парка.
Един ден тя ми приплака, че нещо я закъсали с мъжа си финансово и се налагало да тегли потребителски кредит, но й трябвал един поръчител. Нито ме е молела да й стана такава, нито пък аз се поколебах да й помогна. Сама й предложих. След седмица вече я бяха одобрили и й отпуснаха 5000 лева. Учудих се, че поне с кутия бонбони не ме почерпи, но си казах – нали й трябват парите за бяла техника и ремонт на жилището, затова не смее жената да харчи излишно.
След месец Вяра напусна пощата. Каза, че дъщеря й и зет й решили да заминат за Испания, но нямало кой да гледа бебето и я помолили да тръгне с тях, да помага, пък те да работят там. Приех думите й за истина. Дори й помагах да пазаруваме преди заминаването – дрешки за детето, обувки за нея и дъщеря й, че там били по-скъпи. Дори й дадох назаем още 200 лева. Притесни се, че няма да може скоро да ми ги върне, но пък нали децата там ще изкарват достатъчно, щяла да ми ги прати със запис. Успокоих я да не ги мисли тия 200 лева – когато може, тогава.
От Испания Вяра звънна само два пъти – да каже, че са се устроили и че всичко е наред. А след 4 месеца ми се обадиха от банката, че като поръчител на Вяра еди-коя си дължа близо 700 лева. Изтръпнах. Та аз този неин кредит го бях забравила отдавна! И никога не съм предполагала, че Вяра няма да го плаща.
Първо позвъних на нея, беше ми оставила стационарен телефон във Валенсия, но никой не отговори. После се опитах да се свържа с мъжа й, но се оказа, че преди две седмици и той отлетял за Испания. Съседите им нищо повече не знаеха за тях. За болестите, които отключи тази моя драма, няма да ви пиша. Ще спомена само, че направих диабет, а кръвно вдигах през ден и вече съм на хапчета.
Оттогава мина година. От Вяра няма ни вест, ни кост, а на мен всеки месец ми удържат от заплатата вноската по кредита. В пощата се чу, че не била в Испания вече, а май в Канада, но не сме сигурни. Не знам как да я от открия тази жена и да я накарам да си погаси кредита. Говорих с адвокат, той каза, че ще заведе дело, но като не могат да я намерят, работата е трудна. Кой дявол ме би по главата тогава сама да предложа да й поръчителствам! А като си помисля, че кредита го изтегли за 7 години…
Мили хора, не ставайте поръчители на когото и да било. Както виждате, и най-добрата приятелка може да ви излъже.
Камелия
Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply