В нашето малко провинциално градче всичко се знае и нищо не може да остане скрито. Най-малко пък разправиите между чичо Атанас и леля Величка – брат и сестра, и двамата вдовци, без деца, които живеят в къща близнак.
Техните скандали ни разсмиват с години. Уж няма за какво, а се мразят. Уж няма какво да делят, а все се карат. Уж били стари, а така са се хванали за живота, че от дърпане в различни посоки накрая ще вземат да му скъсат тънката нишка. Все си мерят мераците кой кого ще погребе и ще играе хоро на гроба на другия, но добри-лоши, траят се, защото всъщност няма как да се разделят.
На тяхната улица, три къщи по-надолу, се нанесе Трифон – по-млад от тях, също сам. Като чичо Атанас обича 
чашката, та често си правят компания. Веднъж двамата се хванали на бас на 5 литра домашна гроздова ракия, че Трифон ще изиграе Величка и ще я целуне. През това време Атанас ще дебне, ще ги снима и после за каквото реши, за това ще изнудва сестра си с тази снимка.
Планът им вървял добре до целувката и фотоса. Номерът с рекета обаче не минал. Като показали снимката на Величка, тя се хванала за корема и се запревивала от смях. Накрая почти сериозно заключила, че са излезли перфектно, идеално като за некролози. Онези двамата увесили носове и отишли в дома на Трифон да се утешават с гроздова. Въобще не забелязали, че Величка прибрала снимката.
На другия ден нашето малко сплотено градче осъмна с ликовете на Величка и Трифон – гледаха ни почти от всеки стълб и от всяко дърво. На некролозите пишеше кратко и ясно: „Умря любовта на един мъж и на една жена с млади сърца! Мир на праха й!“
Така леля Величка изигра двамата хитреци. Трифон впрегна чичо Атанас да свалят некролозите и двамата обикаляха улиците рано сутрин и късно вечер, че иначе ги беше срам да се показват пред хората. А леля Величка се награди с 5-те литра гроздова, които честно отмъкна под носа на онези, докато старателно почистваха града от некролозите.
Нуша
Можете да ни пишете на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply