Родил съм се под щастилива звезда и със сребърна лъжичка в устата, с една дума – късметлия. Поне така смятах допреди няколко години. Родителите ми бяха заможни и си живееха живота. Непрекъснато ходеха по екскурзии и почивки, купуваха скъпи вещи, ходеха на масажи и спа процедури. И докато гледаха своя живот, пропуснаха моя.
За да не им се мотая много-много в краката, ме записваха във всякакви школи, за да съм непрекъснато ангажиран. Най ми харесваше обаче да ходя на бойни изкуства. Обичах да побеждавам в състезанията и печелех купи и медали. Самочувствието ми порасна, знаех, че съм силен, и често се забърквах в сбивания и скандали. За да ме откъснат от лошите ми приятели, нашите ме изпратиха да уча в чужбина. Но аз и там се проявих и въпреки многото пари, които родителите ми плащаха за обучението, ме изхвърлиха от колежа за лошо поведение.
Върнах се в България и продължих образованието си тук. Бях само на 17, но доста здрав и силен за възрастта си. Изглеждах като истински мъж и се държах като мъж. Никой не ми даваше годините и ме мислеха за по-голям. Затова като ходех през лятото с приятелите си на море, ми се лепяха лелки чужденки, които ме обсипваха с подаръци, за да прекарат поне една нощ с мен. Именно с тези приятели за пръв път опитах марихуаната, а после и по-силните наркотици.
Парите, които родителите ми даваха, вече не ми стигаха, затова инсценирах обир в собствения си дом. После с компанията запалихме един магазин и в суматохата прибрахме оборота от касата. Хванаха ни, но благодарение на това, че още нямах 18, и на връзките на баща ми, отървах кожата и избегнах наказанието. Окуражен, че всичко ми се разминава така лесно, една вечер обрах и пребих непознат възрастен човек, който по-късно почина. Този път вече нямаше кой да ме спаси. Все пак получих малка присъда за убийство по непредпазливост.
Когато майка ми идваше на свиждане в затвора, все ми опяваше: „Боже, с какво съгреших, че ме наказа с такова дете!?“ Нямах какво да й отговоря – нали от нея и от баща си се учех да живея нашироко и без задръжки. Седмица преди да изляза от затвора, родителите ми катастрофираха с джипа. В кръвта и на двамата открили високо съдържание на алкохол – явно са се връщали от поредната яка запивка.
Съдружниците им от фирмите, които имаха, успяха да ми отнемат всичко и се оказа, че нямам и стотинка в наследство. Остана ми само апартаментът – слава Богу, защото не знам какво щях да правя и без покрив над главата си.
Сега съм общ работник и изкарвам колкото за парчето хляб. Глупав бях да вярвам, че животът ми ще е все цветя и рози. Направих много грешки, за които сега съжалявам, защото разбрах, че многото пари невинаги са достатъчни, за да е щастлив човек до края на живота си.
Борис
Leave a reply