Всичко тръгна от кварталната ни кръчма. Съседът Весо пил едно питие там и мислел да повтори, но първо направил забележка на кръчмаря, че ракията му е доста разредена. Вместо да се засрами, кръчмарят го изгонил. Весо – кротък човек, си тръгнал. На десетина метра от блока ни обаче го застигнали двама бабаити и го нападнали. Още при първия удар Весо паднал на земята и си ударил главата в бордюра. Вероятно изпаднал в безсъзнание, защото биячите, като видели, че не мърда, помислили, че е умрял. Качили го в колата си и го отвели на края на града, където го хвърлили в една канавка. По някое време обаче Весо се освестил и с големи усилия успял да излезе на шосето и да спре някаква кола, която го откарала в болницата.
Той оцеля, но остана жив труп.
Започнаха дела срещу неизвестен извършител, ала така и не се откри кой го е пребил. Жената на Весо ходеше на работа и се грижеше за него – година-две-три. Един ден се чу, че скочила от осмия етаж и умряла на място. Казаха, че била болна от неизлечимо заболяване и вече не издържала на болките, но аз мисля, че го направи от отчаяние. След още една година се самоуби и дъщеря му. И Весо остана сам, с малкия си син.
Момчето се грижи за него, до последния му миг.
Синът се взе в ръце след поредната смърт в семейството. Сега завършва висшето си образование и има хубава работа. Едва ли някога обаче ще изчезнат душевните травми от преживяното, защото всичките му близки си отидоха и толкова мъка мина през главата му…
Калина
Скъпи читатели, пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply