Когато става дума за чисто физически аспект, повечето родители правилно се ориентират, но когато става дума за психически, понякога се объркват
А всъщност всеки мъж, жена или дете се стреми да задоволи четири основни потребности за душевното си благосъстояние. Ето кои са те според канадската психоложка Алисън Шейфър, автор на книгата „Скъпи, провалих децата“.
Според Шейфър основните потребности са точно четири и тя ги нарича четирите възлови С-та, като твърди, че са от изключително значение за всяко човешко същество.
Потребността да се чувствам СВЪРЗАН: трябва да знам, че съм приеман и принадлежа някъде.
Всеки човек има нужда да се чувства част от група, от общество, от семейство, от двойка. За децата е още по-важно да имат принадлежност, да са обичани и приемани. Истината е, че именно тези, които се чувстват сигурни в семейството си, са много по-самостоятелни от другите и много по-лесно играят сами или се приобщават към нова група или среда.
Когато обаче имат дефицит на тази потребност, те всячески ще се опитват да привличат вниманието ви, дори и с лоши постъпки, или ще се стремят да получат признание за обичта ви дори с опасни действия.
Потребността да се чувствам: трябва да знам, че съм в състояние да го свърша, че притежавам уменията и мога да се справя.
„Възрастните просто имат ниско мнение за децата – категорична е психоложката. – Смятаме ги за далеч по-неумели, отколкото са в действителност, и като цяло не им се доверяваме.“ Това обаче се оказва много грешен подход, защото децата ни просто имат нужда да се усещат способни, да вярват, че са пълноценни.
Шейфър съветва във всяка възможна ситуация да им даваме възможност да проявяват свободна воля и сами да контролират. В противен случай не само че ще забавим развитието им, но и ще провокираме негативни начини за доказване на личната власт – истерии, неподчинение, неприемливо държание в най-неподходящия момент (неподходящ според вас, но идеален според тях, за да ви отмъстят).
Потребността да се чувствам: трябва да знам, че съм броен за нещо, че приносът ми е от значение.
Дори няма нужда да ви казваме, че всеки човек иска да бъде ценен. Защо тогава много родители изобщо не задоволяват тази потребност на децата си? Ценен не означава само да ти казват, че ти си най-ценното в живота, а означава да ти дават отговорности.
Чрез различни задачи, с които може да се справят, децата изпитват удовлетворение, чувстват, че имат стойност и принос към нещо. Това е незаменимо. Психоложката ни съветва всеки ден да искаме мнението на децата си по различни въпроси, да се възползваме от талантите им, да търсим помощта им, да изслушваме идеите им и винаги, когато е възможно, да прилагаме някои от тези идеи.
Ако ги лишим от това обаче, ще възпитаме малчугани, възприемащи се като безполезни, а оттам тръгва пътят към апатията и изолирането. Ако позволите на детето си да се чувства излишно, то рискувате да носи това усещане и като порасне.
Потребността да се чувствам СМЕЛ: трябва да вярвам, че мога да посрещна каквото дойде
Шейфър предупреждава, че ако вечно повтаряме на детето, че не е достатъчно добро в нещо, ако само му поставяме нови и нови цели, без да го хвалим за постигнатите дотук успехи, ако пренебрегваме напредъка му, то ние ще го обречем да живее без смелост. Според психоложката смелост не е да се хвърляш пръв в боя, а „се съдържа във вярата, че можем да се сблъскваме с предизвикателствата и да минем по неравната пътека на живота, макар и не по идеален начини, допускайки грешки, демонстрирайки пред света несъвършенствата и неуменията си. Когато разполагаме с възловото „С“ на смелостта, спираме да се интересуваме единствено от неща, подхранващи егото ни, и сме освободени от тревогата, че „можем да се провалим“. Не се обременяваме с желанието да впечатляваме хората, с преценките на другите и целта ни не е да завладеем околните и да им се харесаме“.
Да изградим тези възлови „С-та“ отрано. Защото децата първо ще опитат позитивните пътища към откриването на устоите, но ако не ги достигнат, ще сe обърнат към негативни подходи, пише списание „За жената“.
Leave a reply