Искам да споделя с вас нещо, свързано с мой приятел от далечното минало.
Той беше прекрасен младеж, изпълнен с нежност и копнеж. Запозна ни наш общ познат, харесахме се в мига, в който се видяхме. Допаднахме си във всичко и бяхме много щастливи. Оказа се точно такова момче, каквото търсех – отговорно, сериозно, добро. Помня, че първият филм, който гледахме, беше „Кървава жътва“. Много се зарадвах, когато един ден ме потърси в училище, дори ми донесе геврек. Съученичките ми казаха: „Хубаво гадже имаш!“, и аз бях горда с него.
След време той замина войник, а аз се преместих във Варна и се разделихме. Няколко години по-късно посетих неговия град и случайно се срещнахме в центъра. Още като го видях отдалече, сякаш ток премина през мен. Той пък си призна, че краката му се подкосили. Изпрати ме до един фризьорски салон, към който бях тръгнала. Нямахме сили да се разделим. Бавно и със свито сърце се качвах стъпало след стъпало. Той пристъпваше до мен, без да изпуска погледа ми. Очите ни бяха пълни с любов и дълбока тъга. Тази случка никога няма да забравя. Повече не се видяхме, а годините неусетно се изни изнизаха. Всеки пое по своя път.
Съпругът ми почина преди 4 години. От известно време много често се сещам за своя приятел, без да има видима причина. Аз живея сама, а той все по-упорито присъства в дните и нощите ми – идва със спомените от миналото, липсва ми. Не мога да го изтръгна от мислите си, макар че нито го чувам, нито го виждам. И се питам – защо сега?
Веселина
Leave a reply