Здравейте! Изпаднах в ситуация, в която не знам как да постъпя. Ще съм много благодарен да чуя вашите мнения.

На 24 г. съм, от малък град. Животът никога не ми е предлагал кой знае какво, но винаги съм се надявал някой ден да получа нещо повече. От 17-годишен живея сам, а след като завърших средното си образование, започнах и да се издържам сам. Доскоро не познавах любовта, не разбирах интимните отношения, не се интересувах от момичета, не можех да позволя на никого да ме отклони от пътя, по който вървя. Имах грешни разбирания за много неща и твърде късно осъзнах това. Вярвах, че любовта ще се случи ненадейно, че моето момиче ще се бори за мен, както и аз за нея, че ще се отдадем един на друг. Нямаше как да бъда себе си, когато несигурността ме беше обгърнала и докато сърцето ми крещеше, разумът ми не функционираше. Вярвах, че любовта е уникална, че щом веднъж ме познае, то тя ще бъде само и единствено моя, на каквато и да е цена. Вярвах, че всеотдайността означава да сте заедно постоянно, че тя ще ме обича и ще го показва. Общо взето, имах много повече от това, което съм искал, но колкото и да има човек, винаги иска още. Докато накрая научи истинската цена на нещата.

Историята ни започна преди година и половина – с моята любима се запознахме в интернет. От едно „здравей“ дневно бързо стигнахме до чатене по няколко часа и скайп разговори по цяла вечер. Уж всичко беше игра, но се стигна дотам да знаем във всеки момент къде е другият и какво прави. Тогава се уплаших. Казах си – как така ще се влюбя и ще се доверя на някого, над когото нямам контрол, който е на 400 км разстояние от мен, когото дори не познавам. Една вечер й обясних, че нещата трябва да приключат, докато е време. Тайничко се надявах, че тя ще ме опровергае и ще предложи да се срещнем. Когато обаче всичко свърши така, аз се депресирах и се държах с нея доста грубо. Накрая прекъснах всякакви контакти.

Близо година след тази случка се преместих в града, от който беше тя. Залъгвах се, че съм я преодолял, но част от моите представи за любовта ми пречеха да видя истината. Аз я обичах и грешката, че я изгубих, бе единствено и изцяло моя. Знаех, че с нея ми е хубаво и че рано или късно ще отида при нея. Постъпих егоистично и за всичко обвиних нея.

Наш общ познат от интернет разбра, че съм в града, и направи така, че да се срещнем. Два дни след пристигането си се видях с нея. Ден по-късно бе първата ни целувка, след два вече бяхме гаджета. Всичко бе ново за мен и ми доставяше такава наслада! Но отново се побърках от съмнения – това наистина ли е тя, и се държах идиотски. Въпреки това тя не се отказваше от мен, бореше се за нас и точно когато нещата почти се бяха подредили, узнах какво се бе случило в живота й през последната година. Тогава вътрешната ми борба стана повече от жестока. На моменти бях сигурен, че тя не е за мен не защото не се обичаме, не защото не отговаря на нереалните ми представи…

На вторият месец скъсах с нея по непростим начин. Отново бях егоист, реагирах прибързано, без да помисля за нея. Извиних се на следващия ден, а седмица по-късно отново бяхме заедно. Този път нещата бяха ад и рай и за двама ни. Каквото и да правеше тя, аз търсех причина да се убедя, че не си подхождаме, и да прекратя връзката. Колкото повече опитвах да я саботирам, толкова повече тя се бореше за нас, обичаше ме безкористно. Не знаех как да се преборя със съмненията си и поисках да се разделим. Тя бе великолепна, дори идеална, но не можех да й простя, че не беше онова нереално същество, за което бях мечтал…

Още доста време се събирахме, после късахме. Когато бяхме заедно, нещата като че ли се нареждаха, усещах как съмненията ми изчезват. Бях я подложил на безброй тестове, без дори да осъзнавам, че го правя, и тя премина успешно през всичките. Убедих се – тя е човекът, с когото бих живял. Всяка минута, прекарана с нея, бе изпълнена със спокойствие, страст, наслада. Всяка мисъл за нея ме караше да се усмихвам. Тръпнех да я видя. Знам как можех да й дам спокойствие, щастие и сигурност, а вместо това изнервях ситуацията. И я загубих.

Познати ме успокояват със заучени фрази: човек се научава, когато си строши главата, оценява това, което има, когато го загуби и т.н. Разбрах, че е точно така. Боли ме за онова, което причиних на един невероятен човек. Боли ме, че предадох и нея, и себе си. Сега гледам на нещата по друг начин – просто искам да съм до нея, да я разбирам и подкрепям, а не да я съдя и анализирам. Въпреки случилото се, тя поиска да продължим да поддържаме връзка, но само като приятели. Не мога да залъгвам сърцето си повече, затова й казах, че никога не сме били просто приятели, няма и да бъдем, но ще остана до нея и ще я подкрепям занапред. Тя казва, че ми вярва, че ми е простила, убедена е, че не сме един за друг. Но дълбоко в сърцето си знае, че не е така. Истина е, че сега ме е страх повече от всякога, а съмнението е жестоко: тя иска да ме забрави, да продължи напред, да спре да се натоварва и най-вероятно ще гс постигне. Но когато това се случи и погледне назад, какво ще си спомни? Ще успее ли да прости детинските ми грешки? Винаги съм бил много ревнив, не ревнувам най-вече дали аз съм за не; това, което е тя за мен. Сега съм готов да се боря и да заслужа сърцето й. Наистина се надявам да ме обикне отново и заедно да възродим своята любов. Ако все пак ме е обичала толкова, не би ме забравила лесно. Ще съумее ли да от сее истинското ми аз от тьпанарското ми поведение досега?

Близо месец пуша по 4 кутии цигари на ден, пия до 10 кафета, спя по няколко часа и се събуждам от ужас, че я наранявам. Сега искам само най-доброто за нея, аз ще си бера гайлето. Ще успея да се стегна, от 3 дни не съм пил кафе, рязко намалих цигарите – пуша по-малко о кутия. Искам да се отърва от всички тези неща, които ми пречат да мисля трезво. Ще се съвзема, но въпросът е как да помогна и на нея. Как да постъпя по нам правилния и за двама ни начин? Как да й покажа, че вече не съм сръдлив тийнейджър, какъвто бях преди? Как да я убедя, че за мен най-важно е тя как се чувства? Как да я накарам да разбере, че за мен е удоволствие да я направя щастлива? Как да заслужа втори шанс? Как да го сторя, без да нахалствам и без да притискам? Как да го направя, пред всичко да приключи?

Нещастник