Любовта в дар от съдбата, който за съжаление не достига до всеки.

Колкото и да не е за вярване, има хора, които цял живот така и не познават истинската любов.

Или пък се докосват до нея за броени мигове, които ги сгряват години наред, дават им стимул да продължат напред с надеждата, че ей там, зад онзи ъгъл, отново ще я срещнат и тя ще ги направи щастливи.

Нещо подобна се случва с Асен, чиято история неотдавна ми разказаха. Той се оженва за Мария след кратка 3-месечна връзка. Причината е възможно най-баналната – момичето забременява. Макар че е само на 23, понеже са го учили, че мъжът трябва да е отговорен, Асен не се колебае. Мария е добра жена, ражда му дъщеричка, грижи се за него и дома му, разбират се и се уважават, но… истината е, че между тях никога не е горял огънят на страстната любов. Въпреки това те преживяват повече от 50 години заедно. Купуват си дом, имат и син, децата им порастват и си имат свои семейства. И всичко изглежда нормално.

Асен минава 50-те, когато се случва чудото. Заминава в командировка в малко родопско градче, където среща Светлана – около 40-годишна, учителка в затънтено село, стара госпожица. Явно и на двамата им е за първи път – сякаш от небето им пада онази спираща дъха, подлудяваща, голяма и истинска любов. Само че когато едномесечната командировка свършва, Асен е изправен пред почти невъзможен избор. Тогава на помощ му идва Светлана, убеждава го, че няма право да остави децата и семейството си, че е длъжен да се върне при тях. А тя, тя винаги ще го обича и ще го чака. И тук тяхната история несвършва, а тепърва започва.

През следващите двайсетина години двамата продължават да се виждат – веднъж в годината за по седмица. Крадените мигове щастие им дават сили да дочакат следващата среща. През тези няколко дни любов си говорят малко, понякога просто прегърнати гледат с часове огромните родопски звезди. Те ги свързват и когато са далече един от друг. Поглеждат нагоре, когато им е тъжно или радостно, сякаш за да споделят с любимия човек. За останалото Светлана му разказва в писма-тетрадки -по една за всяка изминала година, през която са били разделени.

Времето се изнизва и един ден Асен си отива от този свят. Децата и внуците му са много учудени, защото намират предсмъртно писмо от него. Кой знае защо, той ги моли тялото му да бъде кремирано, а после да разпръснат праха му от връх Мечи чал, близо до Чепеларе. Решават, че причина за това са планинарските страсти на баща им през последните години. Никой от близките му не знае, че така най-сетне той иска завинаги да остане със своята любима Светлана. Никой, освен Мария. И не само защото е намерила онези тетрадки, просто тя винаги е знаела, че в сърцето на Асен има друга жена.