Най-накрая се реших и аз да ви разкажа какво преживявам!
Омъжих се малка и случих на прекрасен съпруг – умен, красив, с добро сърце и златни ръце. След като ни се роди дъщеря, заминахме в Русия да работим и учим. Като се върнахме с дипломи за висше образование, започнахме работа, купихме си жилище,обзавеждане, кола. Дъщеря ни растеше умна, добра и красива. Завърши училище, стана студентка и тогава й предложиха да запише курсове за професионални манекенки. Направи го и започна да участва в ревюта… Радвахме се на прекрасен семеен живот.
Една вечер детето ни не се прибра. На другия ден също. Обадихме се в полицията и започна издирване. Няма да разказвам какво преживяхме – всеки родител може да си представи. Намериха я след 13 дни и ни я доведоха. Един изрод беше отвлякъл нея и още едно момиче, държал ги в някакво забутано село, наливал ги с алкохол и ги тъпчел с успокоителни, за да спят постоянно. Каза ха, че ги готвел да ги предава.
Дъщеря ми се върна, но вече не беше тя. Не говореше, боеше се от всичко и от всеки, гледаше безумно. Ако я хранехме -ядеше, ако й давахме вода – пиеше… Тръгнахме да търсим лекари и помощ отвсякъде. Какво ли не опитахме. Накрая продадохме колата, после и апартамента и заминахме на лечение в Русия. Слава Богу, там много й помогнаха, стабилизараха я, макар и не съвсем.
Като се прибрахме, започна да излиза, влюби се, скоро се омъжи и забременя. Спряхме лекарствата и адът се върна – отново потъна в депресия, направи опит за самоубийство.. Тогава мъжът й избяга, замина в чужбина и там създаде друго семейство. Не го виня. Не вярвах и че бебето ще оцелее. Бог отново ни помогна, роди се прекрасно момиченце. На него се радвахме, но дъщеря ни ставаше все по-зле. Аз поех изцяло детето, а мъжът ми работеше като луд – за наема, за скъпите лекарства. Оцелявахме със заеми от банки, от близки, от приятели.
Мъжът ми обаче не издържа, получи инфаркт и дълго не беше в състояние да работи. Като се възстанови, замина за Италия. Намери добър работодател и ни взе при себе си. Аз също работех и каквото изкарвах, всичко отиваше за дъщерята и внучката. Но кризата ни принуди да се върнем и пак тръгнахме от нищото – на квартира, без пари, със задължителните скъпи лекарства.
Мечтая да отворя малко хранително магазинче, за да мога хем аз да работя, хем дъщеря ми да помага, да е сред хора и да ми е пред очите. Моля се да я видя като нормален и полезен човек -майка, с която детето й ще се гордее. Нямам обаче нужните пари, за да започна. Ако някой може да ми помогне, да ми пише чрез сайта. Ще съм безкрайно признателна. Ако ли пък не, здраве да е! Благодаря, че прочетохте моята изповед.
Мария Костадинова
„Сладък е! А дали е склонен на насилие?”
Add comment