Типична житейска ситуация: женят се по любов, преди да подпишат, с гадже­то си пасват във всяко отношение. И двамата са интели­гентни, с еднакви вкусове, допадат си и в секса. Идилия­та обаче свършва в момента, в който се разписват в граж­данското.

Госпожата решава, че съпругът вече й принад­лежи тялом и духом, и започва да издевателства над него, за да й доказва непрекъснато, че я обожава, че е върхът, да й повтаря, че я обича.. Не се и замисля, че да обсебва, че му отнема личното пространство и живот. Съпричастността ми към съдбата на доктора се дължи на спомените ми от миналото, които все още не мога да залича Аз също имам разтрогнат брак заради лудата рев­ност на бившия ми съпруг, който използваше юмруци и ритници, за да изтръгне от мен признания за несъществу­ващи изневери. Будеше ме нощем и ме подлагаше на кръстосан разпит с кого съм се чукала през обедната почивка или през работно време. А аз – сънена, обърка­на и уплашена, отричах през сълзи, макар да знаех, че боят няма да ми се размине… Дори и сега, от време на време, сънувам един и същи кошмар – той е надвесен над мен, опитва се да ме души и ме заплашва, че ще ме убие, защото пак съм му изневерила. Събуждам се – об­ляна в сълзи, с пресъхнало гърло от безпомощните вико­ве за помощ насън, а сърцето ми прескача като лудо. Затова много внимавам в контактите си с мъжете – усетя ли ревност, бягам като дявол от тамян.

Напълно подкрепям разбирането на д-р Боби за лю­бовта изобщо. Някои читатели сигурно приемат този ин­телигентен мъж за ексцентричен и абсолютен егоист. Аз обаче усетих дълбоката болка и разочарованието му. Много правилно казва, че думата любов се вписва доб­ре само в поезията. За мен също тя е моментно състоя­ние, което лесно се печели, но трудно се задържа, а за съжаление най-често се извращава до омраза или изби­ване на комплекси. Ще дам два примера, които всекид­невно са пред погледа ми. До мен живеят съпрузи – възра­стни хора, които са женени повече от 50 години. Понеже и двамата имат проблем със слуха, крясъците им се чу­ват през панелната стена, все едно са в стаята ми. По­вярвайте ми, те не само не се понасят, ами направо се мразят. Обидите им един към друг стигат до клетви: еди­ният да се гътнел по-рано, та другият да поживеел някоя година спокойно. А сигурно навремето са се взели с лю­бов… В апартамента от другата ми страна живее семей­ство с две момченца – едното на 7, другото на 10 г. Роди­телите уж висшисти, с претенции, а пребиват децата за щяло-нещяло. Когато веднъж си позволих да направя бележка на майката, тя първо ми се изрепчи да не си пъхам носа, където не ми е работа, а после най-спокой­но изрече, че само така момчетата щели да станат хора. Онзи ден голямото момче изяде един шамар от майка си на площадката, защото купило не този хляб, който тя му поръчала. От любов и грижа, нали?

Колкото до приятелството, отново ще се съглася с д-р Боби. Сестра ми я разведе най-добрата й приятелка, като съблазни съпруга й. А мой колега хвана диабет и си оти­де след година, защото съпругата му избяга с кума им, с когото двамата били приятели от войниклъка и делели една стая като студенти в общежитието.

Затова и аз я карам като доктора – живея сама и под­държам връзки само на сексуална основа. А към прияте­лите си съм много внимателна и действам на принципа: колкото по-малко – толкова по-добре!

Петя, 32 г., от Пловдив

Ето я тайната за успешния брак!