Не мога да нося повече тайната, която ме измъчва с години, затова реших да я споделя с вас. Моля ви само да смените имената, защото не искам да наранявам хората, които обичам.

С Георги се оженихме с голяма любов. Той ми беше първият и в деня на сватбата ни се заклех, че ще остане и единственият. Но не се получи. Изневерих му един-единствен път, но – повярвайте – направих го от любов. Всичко между нас беше прекрасно, разбирахме се от половин дума и единственото, което ни липсваше, за да е щастието ни пълно, беше детето. Къде ли не ходихме, какво ли не опитвахме -бебето не идваше и не идваше. Накрая отидохме в София да си направим пълни изследвания. Георги се върна в града ни, защото беше на работа на другия ден, а аз останах да изчакам резултатите и да погостувам на братовчедка си, при която отседнахме. Когато отидох в болницата, докторът ми каза, че при мен всичко е наред, но съпругът ми е стерилен и няма как да стане баща. Не вярвах на ушите си, а най-страшното беше, че не знаех как да съобщя това на Георги. Сигурна бях, че ще понесе тежко истината.

Върнах се в дома на братовчедка си съкрушена. Но когато тя ми се обади по телефона да ме попита за резултата, я излъгах, че всичко ни е наред. Тя много се зарадва и ме предупреди да не бързам да си купувам билет за влака, защото нейният колега Иван щял да пътува на другия ден в командировка и щял да ме закара с колата. Тръгнахме рано сутринта и се заприказвахме с Иван. Той беше голям шегаджия и много приличаше на моя Георги. Изведнъж ми хрумна, че мога да го сваля и ако Господ е добър, да забременея от него. Не го чувах какво ми говори, а само мислех как да направя така, че да ме пожелае. Имах на разположение само два часа, докато пристигнем в града ни, и нямах никакво време за губене. Затова реших да действам направо. Помолих го да спре на една отбивка, защото не се чувствам добре. Казах му, че имам нужда от малко въздух и го попитах има ли нещо против да се разходим до гората недалеч от пътя. Той каза, че няма, и тръгна с мен. Не се бавихме повече от половин час, но аз получих, каквото исках. Мисля, че и Иван беше доволен от неочаквания подарък, който му дадох.

Като пристигнахме пред нас, му благодарих за всичко и се прибрах. Къпах се дълго, а когато Георги се върна от работа, се метнах на врата му още от вратата и го за мъкнах в спалнята. Докато се любехме, му шепнех колко го обичам и вярвам, че днес е денят, в който ще си направим своето бебе.

Оттогава минаха двадесет години. С Георги се радваме на сина си и тримата наистина сме много щастливи. Никога обаче няма да призная на двамата най-важни мъже в живота ми на кого дължим щастието си.

Съгрешилата