Общуването с деца е по-сложно, отколкото с възрастни
Това се дължи на факта, че детските послания обикновено са кодирани и трябва да ги разшифровате, за да ги разберете. Когато, информацията стигне до вас, трябва да знаете как правилно да „върнете топката“.
Обикновено родителите се интересуват от подробности, анализират обстоятелствата и въз основа на тях изразяват своето мнение. Според руската психоложка Юлия Гипенрейтер това е грешен ход. Трябва да откликнете на детските преживявания, вместо да се впускате в уточняване на фактите. Тя предлага четири трика за по-успешно общуване:
Когато говорите с детето, обърнете лице към него. Най-добре е очите ви да са на едно равнище – ако детето е малко, седнете до него или го вземете в скута си. Избягвайте да се провиквате от съседната стая, да говорите с лице към печката, докато четете вестник или миете чинии. Вашата поза спрямо детето е знак доколко сте готови да го приемете и да го слушате. Не подценявайте това, защото детето, на каквато и възраст да е, улавя този знак на подсъзнателно ниво.
Ако детето е разстроено и афектирано, не задавайте въпроси. То е объркано и не знае какво да отговори, а търси вашата емоционална подкрепа и помощ. В този случай използвайте утвърдителни изречения. Когато детето каже: „Няма повече да играя с Боян“, отвърнете не със „Защо, какво се случи, скарахте ли се“, а с „Виждам, че си засегнат…“ По този начин заявявате своята съпричастност и не се държите като външен наблюдател, който се интересува единствено от фактите.
Говорете, но и изслушвайте. След всяка ваша реплика правете пауза. Така ще дадете време на детето да сподели повече. Помълчете и след като свърши да говори. Може да иска да добави нещо. Това ще разберете по очите – ако детето не ви гледа, а погледът му е някъде встрани, изчакайте мълчаливо. То все още не е завършило мисълта си и не е готово да ви чуе.
По време на разговора най-напред повторете част от дадената ви информация и след това назовете емоционалното състояние на детето. Например „Сърдит съм на Жана“, а вие: „Май сте се скарали“. „Да и не искам повече да говоря с нея“, вие заключавате: “ Изглежда си й обиден“. Дори дословно да повтаряте думите на детето, то няма да се подразни. Ако се объркате в преценката, ще ви поправи, а вие бъдете внимателни към корекцията.
С подобен стил на общуване ще спечелите симпатиите и доверието на детето. То ще ви споделя, ще търси вашето съдействие и постепенно само ще се научи да разрешава проблемите си, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply