В една топла вечер с трима приятели бяхме седнали на терасата на близкото заведение на приказки и за по един аперитив. До мен се приближи невероятно хубава дама на средна възраст. Носеше красива синя рокля и ме помоли за химикалка, била забравила своята. Услужих й и в съседното сепаре в компанията на друга жена тя дълго записва нещо върху лист хартия.
Приятелите ми имаха ангажименти – беше събота и трябваше да бъдат със семействата си, затова си тръгнаха по-рано. Останах сам на масата и красивата дама, след като изпрати приятелката си, дойде да ми върне химикалката. Предложих да се запознаем с по един джин и тоник. Тя смутено прие поканата, а после разбрах, че е семейна и че има дъщеря. Мъжът й – майор от артилерията, й дотегнал с казармения устав, който пренесъл в дома им.
Съпругът й живял за лова и риболова с приятели, а това били доста скъпи хобита. За нея и детето никога не му оставало време през почивните дни, нито пари за нейните моделиерски увлечения. Каза ми, че работи в адвокатска кантора и била натоварена с много преводи и обработка на текстове, тъй като знаела перфектно италиански и френски. С младата адвокатка Соня се оказахме на една възраст.
Обадих се вкъщи и предупредих, че ще закъснея. Нейният съпруг беше уведомен, че е на среща с приятелки… Имахме 2 часа, които успешно оползотворихме в уютен хотел на две преки от заведението. В красивата лятна нощ с мирис на липи отидох да я изпратя. Вървяхме пеша, защото колата ми беше на ремонт, а Соня не поиска да вземем такси. Не си включи и телефона – нервният й съпруг и сестра му щели да звънят непрекъснато и да я питат какво ли не. Каза, че в чантата си има една изтощена батерия…
Когато наближихме, до бензиностанцията забелязах сянката на едър широкоплещест мъж с анцуг. Последва голяма кавга – той я попита кой е този и как си позволява да я изпраща. В мрака не забелязах дали мъжът е въоръжен, но след разказите за ловните му подвизи бях стъписан. В създалата се суматоха светнаха лампите на двете съседни къщи, чу се лай на куче – провинция все пак. Така и не успях да целуна Соня.
Като се отдалечих, чух изстрели. Обърнах се и усетих остро задушливия газ. Разбрах, че майорът стреля по мен с газов пистолет. Соня плачеше и крещеше, а той посегна да я удари и не спираше да псува… От близката къща излязоха двама младежи и казаха, че ще извикат полиция, ако майорът не се укроти. Все пак беше полунощ.
След онази среща никога повече не видях Соня…
Илия
Leave a reply