Това, което ми се случи преди година, едва ли някога ще забра­вя. Може би защото прекалено обичах един мъж, а той се подиг­ра с чувствата ми.

Запознахме се в интернет. И двамата харес­вахме едни и същи неща и мисля, че си бяхме допаднали във всяко отношение. Само един трън оста­на да ни боде – че аз съм непушачка, а той изпушваше по 2 кутии на ден. Опитах се да му вляза в по­ложението и не му правех забе­лежки, макар че от дете имам бронхиална астма и избягвам да стоя в задимени помещения. Про­сто го молех да пуши на терасата. Първите няколко пъти, като ми идваше на гости, се съобразява­ше с мен, но после явно се отпус­на и хич не му дремеше. Веднъж тактично му обясних, че това мое­то не е прищявка, просто наисти­на има опасност да направя пристъп, затова се пазя. А той от­вори такава уста, че и дума пове­че не можех да кажа. Бил свикнал по този начин и не съм аз човекът, който да му диктува какво да пра­ви. Пък и животът си бил негов и всяка забрана му действала като обида. Сви ме душата от болка. Така хубаво си се разбирахме, а едни цигари да ни разделят… Но натам отиваха нещата.

На следващия ден му звъннах просто да го чуя. Беше категори­чен – нямало смисъл да продължа­ваме. Щом не съм го приемала такъв, какъвто е, и не съм можела да правя компромиси, всичко било безсмислено. Кажете ми оба­че, как се прави компромис с на­вик, който вреди на здравето ми?

Зоя