Аз съм от жените, които вярват в истинската любов и които биха отишли и накрай света заради нея.

Пиша ви, за да споделя с вас своето прегре­шение, с надеждата, че е вярна приказката – при­знат грях, половин грях. Но кълна се в живота си, направих го единствено с мисълта да спася семей­ството си.

Убедена съм, че с мъжа ми Никола сме родени един за друг. Разбираме се само с поглед, само с до­косване дори. Не мога да заспя, без да се гушна в него, а първата ми работа, когато отворя очи сутрин, е да го целуна. Така го събуждам. Всичко в живо­та ни беше наред, но дете­то, което толкова чакахме, все не идваше. Никола ме успокояваше, че и това ще стане, шегуваше се, че като му дойде времето и като му се прииска, бебе­то само ще ни намери. Смеех се на тези шеги, но знаех, че и на него му тежи. Затова, без да му кажа, отидох и си напра­вих изследвания. Оказа се, че всичко е наред и няма проблем да стана майка. Тогава лекарите ме посъветваха да доведа и Никола, за да се види дали причината не е в него. Аз обаче се изплаших как ще реагира той. Ами ако ми се разсърди, че искам такова изследване, а ако наисти­на се окаже, че не може да бъде баща, а ако поиска да се разделим? Главата ми се пръскаше от всичките тези въпроси, не можех да спя, не можех да ям. И то­гава реших да родя дете от друг. Само трябваше да намеря някой, който при­лича на Никола. Често ходя в командировка и през пролетта при едно от пътуванията в хотела си се запознах с мъж, който имаше същите сини очи като мъжа ми. Казах си, че ако не направя това, кое­то бях намислила сега, ни­кога няма да го направя. Вечерта седнахме с непоз­натия в ресторанта, пихме по няколко чаши вино, а после се качихме в стаята ми. Два месеца след това разбрах, че съм бременна. Когато съобщих новината на Никола, той полудя от щастие. Оттогава не е на себе си. Трепери над мен, все едно съм от стъкло. А аз съм хем щастлива, хем изплашена. И непрекъсна­то моля Господ да не ме наказва строго за прегре­шението ми. Все лак го на­правих от любов.

Саша