Здравейте! Аз съм жена на 37 годи­ни, омъжена, с две деца и смея да кажа, че съм щастлива.

Сама се пре­борих за щастието в семейството си, макар че никак не ми беше лесно.

Омъжих се за Ясен веднага след абитуриентския бал. Той вече беше завършил университета и работеше в една адвокатска кантора. Печелеше добре и настоя да си остана вкъщи, защото можел да ме издържа. И аз с детския си акъл се съгласих. Доставя­ше ми удоволствие да подреждам къщата, да чистя, да готвя за съпруга си. Когато се родиха децата, Ясен вече имаше своя кантора и клиенти не му липсваха. Работата му ставаше все по­вече и все по-рядко се завърташе вкъщи. Стана мрачен и изнервен. А една вечер ми вдигна скандал за нещо дребно. Не му останах длъжна и се развихри истинска буря. Накрая той ме обиди жестоко. Заяви, че не съм на нивото му, останала съм само със средно образование и ме бивало само да чистя, да пера и да готвя. Думите му се забиха като нож в сърцето ми. Затова реших, че у дома ще настъпят малки промени.

Беше краят на май и мама беше взе­ла децата на вилата за цялото лято. Възползвах се от това, че съм сама по цял ден, и за два месеца изядох с ко­риците учебниците по история и литература от 9-и до 12-и клас. Явих се на кандидатстудентски изпит и ме приеха право. От този ден спрях да чистя, да готвя, да пера и да гладя на Ясен. Той изпадна в истерия, но аз сякаш не го забелязвах и не чувах как ме ругае­ше, защото няма нито чисто бельо, нито чиста риза, а му предстояла важ­на среща, грижех се само за изпити­те си и за своите неща. Помолих мама още малко да погледа децата, докато реша какво да правя. Междувремен­но си намерих и работа, а паралелно учех и работех. А Ясен се научи и от­къде се пуска пералната, и къде стои ютията. Е, поизгори една-две скъпи ризи, но не ми пукаше. Живеехме в някакъв хаос и мръсотия, ама нито той, нито аз се предавахме.

Веднъж се върнах изморена от лек­ции. Като влязох вкъщи, реших, че съм объркала апартамента, защото кори­дорът направо светеше от чистота. От кухнята се носеше миризмата на нещо вкусно и когато влязох, щях да припад­на от изненада. И тук беше почисте­но, а Ясен, вързал престилка, се суе­теше около печката. Надникнах и в хола – масата беше наредена като за празник. Мъжът ми каза да се преоб­лека, щял да дойде след малко. Не смеех да го попитам нищо, затова про­сто го изчаках. Той се появи и серви­ра вечерята. После се разплака, пад­на на колене и ме помоли да му про­стя. Извини ми се, че се е държал като глупак, но разбрал урока, който съм му дала. После предложи да ми пома­га за изпитите и заяви, че като завър­ша, ще ме вземе на стаж в своята кан­тора, защото от мен щяло да излезе прекрасен адвокат.

Така нашата история завърши с хепиенд, защото се обичахме и двамата проявихме търпение. Искам да посъветвам жените, които се ядосват на съпрузите си, да не им се карат, а да помислят как да им дадат урок – така, както аз направих с Ясен.

Катето

Чувството за вина е като плевел за нашето емоционално здраве